Трудното за произнасяне „Извинявай!“

Повечето малки деца трудно се съгласяват да кажат „Извинявай!“ . Ако го кажат, то най-често е механично, защото мама настоява много. Не, защото то е осъзнало грешката си, лошата постъпка и искрено съжалява и се разкайва. 
Психоложката Мишел Ву  дава насоки и напътствия  как може да помогнем на детето не само да помоли за прошка, а да осъзнае вината си и да се опита да поправи ситуацията.
Ето нейният разказ.

Преди няколко години търсехме детска градина за дъщеричката ми и обиколихме тези в района. В една от тях наблюдавах интересна ситуация. Децата си играеха на площадката. Катерейки се по стълбичката на пързалката един малчуган неволно настъпи пръста на момиченцето пред него и то се разплака. Това, което се случи след това ме порази. Момчето се приближи до пострадалата и я попита: „Наред ли си? Искаш ли да ти донеса мокра кърпичка?“. Тя си изтри сълзите, поклати глава и двамата продължиха да играят. С любопитство и недоумение погледнах стоящата наблизо възпитателка, надявайки се да ми обясни какво точно се случи.
Тя каза: „Ние не задължаваме децата да искат прошка и да се извиняват. Тази дума не означава нищо, ако след нея няма и опит да се промени, да се подобри ситуацията.“

Бях доста изненадана - случилото се не приличаше на нищо от това, което съм свикнала да виждам обичайно: родители, които принуждават децата си да се извиняват за всяко случайно побутване. Обикновено те гледат строго детето си и питат с твърд глас: „Какво казваме в такива случаи?“  Детето изстисква от себе си едно „ Прощавай!“ и всичко отново става добро и правилно.
Това изчерпва схващането за добри маниери.

Такъв подход лишава извинението от всякакъв смисъл, пише Хизер Шумакър авторка на книгата „Не споделяй – това е нормално, и други бунтарски правила за отглеждането на умни и хуманни деца“ .
Тя обяснява, че децата обожават думата „извинявай“ , защото тя магически ги спасява от всевъзможни последици. Проблемът при използването на думата „извинявай“ се заключава в това, че малките деца не са така развити, че наистина да могат да изпитват съжаление за казано или извършено.
Затова, когато родителите натрапват на децата схема, която изисква те да молят за прошка, те изпускат възможността да ги научат на емпатия.
„Понякога децата ни заблуждават – те могат да поискат прошка или даже да се разплачат, когато наоколо плаче друго дете, но повечето малчугани все още не са способни истински да се разкаят. Разкаянието предполага възможност да се погледне на ситуацията през погледа на друг човек, да се осъзнае причината, поради която се е стигнало до нея. Тогава човек да може напълно да прецени последствията от своите действия. При децата тези способности тепърва се формират. Затова внушението, че е редно детето да се извинява за всяка „лоша постъпка“ невинаги носи безспорен резултат. Може би по-добре е родителите да приучат децата си на съчувствие, да им обясняват, че техните действия имат последици и да им показват как може да се подобри ситуацията“ обяснява Шумакър предлага няколко стъпки, които могат да помогнат на родителите да възпитат у децата склонност към съчувствие:

1. Съберете децата заедно

Понякога, когато децата се боят, че ще ги накажат за някое провинение и се опитват да избягат. Ако случаят е такъв, можете да прегърнете детето и заедно да се върнете на „местопроизшествието“.
Кажете му: „Трябва да се върнеш там. Момиченцето, което блъсна го боли. Знам, че не си го направил нарочно, но е по-добре да се върнеш при него“.
Опишете на „виновника“ в детайли какво се е случило. Примерно – докато махаше с ръце, ти удари другото дете, загуби равновесие и го събори на земята...
Даже, когато случилото се е очевидно, си струва да опишете ситуацията пред детето.
Разисквайки детайлите на случката вие го учите и на състрадание – обърнете внимание и на последствията от действията му върху другите хора, без значение дали става дума за дете или за възрастен: „ Погледни, той плаче. Виждаш ли каква синина има. Сигурно го боли....“.
Дайте му и пример на състрадание към нарания като се поинтересувате от състоянието му, изпитва ли болка, можете ли да му помогнете по някакъв начин.

2. Вземете мерки

Въпреки, че малките деца не осъзнават твърде добре идеята за разкаянието, те все пак се ориентират добре, когато е необходимо да се действа. Те могат да изтичат за лепенка за превръзка или да помогнат да се въведе някакъв ред след игрите им.
Помогнете им като ги вкарате в ситуация и те да поемат някаква отговорност за оправянето на нещата.

3. Убедете се, че „инцидентът“ няма да се повтори

Обещанието, че това няма да се повтори повече или по-малко означава нещо. „Извинявай!“ не значи нищо.
За да възстановите доверието между децата, помолете виновника за инцидента да обещае, че това няма да се повтори. Попитайте го: „Ще го биеш ли пак?“
Така детето да може да отговори: „Не, вече няма да го бия.“ .

4. Дайте пример как се иска извинение

Рано или късно децата ще се научат да искат извинение. Но вместо да им повтаряте, че когато е нужно, е добре да се извиняват и с личния си пример пакажете как.
Например можете да поискате извинение от детето си за свои грешки. „Извинявай, че забравих да взема мечето ти в детската градина. Знам, че си скучал по време на следобедния сън. Ще го запиша в моя списък на важни неща, за да не го забравям друг път.“