Викате и се карате, а мозъкът на детето блокира

С ръка на сърцето трябва да признаем, че повечето родители повишават тон на детето. Някой го прави по изключение, за друг това е обичаен метод на възпитание.
„Докато не кресна, синът ми няма да помръдне“, оплакват се майки на тийнейджъри.

На улицата често можете да станете свидетели на сцена, когато баща крещи на детето си, а майка се опитва го да „успокои“ , също викайки.

За съжаление учителите също често викат.

„В нашият клас се следи много за дисциплината. Разбирам, че сега е трудно с децата, те са активни и шумни и т.н. Но в крайна сметка, ако редовно чуват крясъци и гневен и раздразнителен тон по свой адрес, започват да свикват с това и да го приемат като норма“, казва майката на един от учениците.
Децата реагират различно на агресивния начин на общуване.
Някои имат достатъчно собствени ресурси, за да преминат през този момент без последствия, докато други са по-чувствителни и уязвими, и реагират болезнено.
Един от вариантите за въздействието на системния стрес върху детето е задръжка в развитието, казва психологът Мария Макухина и подробно какво още се случва с детето, което се възпитава с викове и крясъци и как неговата психика и поведение се променят с времето.

От анатомията и невробиологията

Мозъкът има област, наречена амигдала, разположена под кората, в бялото вещество. Това е мястото, където нашите емоции се генерират и обработват.
Амигдалата дирижира работата на хипоталамуса, който е отговорен за огромен брой процеси в тялото, включително производството на хормона на стреса кортизол от надбъбречната кора.
Тази верига изглежда така: възниква определена социална ситуация - амигдалата я обработва, получава информация за нейната емоционална окраска и реагира на това със страх и безпокойство. 
Хипоталамусът се активира чрез невротрансмитери – той стимулира хипофизната жлеза, а тя активизира надбъбречната кора, кара я да освободи кортизол - кортизолът поддържа тялото в състояние на "бойна" готовност.
В същото време всички процеси, от които не зависи оцеляването на организма, „замръзват на пауза“.

Майка вика на малкото си дете. Снимка: Getty

Какви могат да бъдат последствията

1. Ако това се случва постоянно, тялото започва да се възстановява и процесите, които са важни за развитието на детето, но не са важни за оцеляването, непрекъснато се задържат. Има изследвания, които доказват, че постоянният стрес блокира развитието му.

2. Възрастен, който крещи на дете, очевидно има трудности да управлява емоциите си. Това означава, че той не може да допринесе с нищо за възпитанието и на детето. Затова се казва че: „Там, където има крясъци, възпитанието свършва!”.

3. В такива моменти детето остава без външна регулация, от която се нуждае, докато е малко. Говорейки на ниво физиология, фронталната кора на мозъка му все още не е оформена и то все още не може само да регулира емоциите си.

4. В допълнение, психиката на детето е настроена така, че копира поведението на значими възрастни, хора, към които е привързан. Детето „попива“ автоматично всичко, което родителят прави „Ако мама или татко го правят, значи е приемливо, аз също мога да го направя.“
Постоянните родителски крясъци карат детето да си мисли, че в подобни ситуации, то също има право да повишава глас: да крещи на други деца или възрастни.

5. Родителските викове предизвикват у детето страх, безпокойство, безчувственост.
Те нарушават спокойната комуникация родител-дете и след известно време хлапето се „имунизира” срещу виковете - те просто не го тревожат и впечатляват, стават обичаен фон, на който то не обръща особено внимание.
И ако в началото родителят може да постигне желания ефект като вика и крещи, по-късно ще трябва да премине към още по-агресивни методи на въздействие.

Мона Василева