12 причини да се радваме на децата

Майка на двама сина обяснява защо е щастлива с тях

20 април 2019 г.

Снимка: Guliver / iStock

Наскоро прочетох статия „29 причини, заради които завиждам на бездетните хора“. А в коментарите отдолу прочетох, че една млада жена, която е бременна, иска да вижда повече позитивни текстове за майчинството. Но така и не ѝ се отдава да ги открие. Намира само най-общи неща като „ти си длъжна“ или „детето – това е щастието в живота“.

Авторката на материала „29 причини“ е вложила много хумор. Но не всеки вероятно го разбира и приема така, пише Мария Воронина, социолог и майка на 2 деца.
Ето и нейното „допълнение“ към темата.

Реших да напиша за положителните страни на майчинството, като изхождам най-вече от личния си опит. Не защото искам аз съм „цялата в бяло“ и добра, както се пее в една песен, а като едно алтернативно четиво. Въпреки, че положителният опит като че ли не събира толкова много почитатели, колкото хейтърите напоследък.
Добре е, че всеки има думата и решението дали да има деца или не, си е негово. Текстът ми е адресиран към тези, които още не са взели решение, а също така и към бременните, на които им е нужна подкрепа и кураж.

Плюсовете на родителството описвам от личната си егоистична позиция. Каква е ползата от децата за мен като майка. И нямат нищо общо с дълга към родината и нацията. Опитах се да пиша за настоящето, защото за бъдещето нищо не знам и няма гаранция, че в старостта някой ще ви поднесе чаша вода и хляб.

С децата е много трудно. И физически, и емоционално. Аз не съм идеалната майка, и с много неща се справям лошо или въобще не се справям. Но не бих заменила майчинство за никаква кариера, за никакви професионални достижения, пътешествия или развлечения.

 Ето защо:

- Аз обичам своите деца. И това е много силно чувство. Естествено, до тяхното раждане имаше и други хора, които обичах. Това обаче е съвсем различна любов. Тя те изпълва цялата.

Ставайки майка, най-накрая почувствах библейското понятие за любовта – за приемането, търпението, прошката.
Помня, когато се роди първото ни дете, моят мъж каза: „Представяш ли се, ако всички хора се отнасяха един с друг така, както ние с него?“.

Знам, че не при всички родители тази любов идва от раз, но и аз не я осъзнах веднага.

Следродовата депресия също не е изключение и добре, че за това днес се говори и пише много и има съвети как да я преодолеете. И въпреки депресията и умората, много майки инстинктивно чувстват огромен наплив на безгранична любов към новороденото. И е много вероятно и вие да сте една от тях.

- Децата ми ме обичат. Безкористно и безусловно. Независимо от външността ми и от това колко съм успяла.
Прегръщат ме с малките си ръчички, галят ме и често казват: „Мамо, аз страшно те обичам“ .

Каквото и да е майката, за нейното дете тя е най-добрата. Докато то е малко, демонстрира своята любов и привързаност. И понеже този период не продължава дълго, трябва да му се радвате и наслаждавате. А, когато приключи, да го съхраните в паметта си.

- С деца животът е по-весел. Те се кискат и пръст да им покажете. И винаги се смейте с тях . Забавно е.

- С децата е интересно. Те са малки философи, които винаги ще ви изненадат със съжденията си. Ето например, когато слагам синът ми да спи , той казва: „Слънцето през нощта се разпада на много малки звездички, а сутрин те се събират обратно!“ Красиво, нали?

- Страхотно е да наблюдаваш детето как расте и се променя. Ще се изненадате, ако гледате цветята под прозореца си, а пред очите ви израства Homo Sapiens. Това е чудо.

Не ви трябват дискотеки, нито кино.

- Възпитанието на децата е нещо като тренинг за вашето личностни израстване.

Защото детето е като лакмусова хартия. Веднага се проявяват слабите черти на родителите – и искат или не – се налага да ги променят. Иначе – лошо.

В моя случай това бяха комплексите на отличника и неувереността. Уча се да приемам своите несъвършенства както и тези на другите, по-малко да завися от техните оценки, да сложа собствени граници, грамотно да изразявам своето недоволство.

Убедена съм, че има начин да развиваш собствената си личност и без участието на децата, но аз за първите 3-4 години от родителството си, пораснах повече, отколкото за 15 години успешна кариера и постоянни психологически тренинги. Както знаете животът не е никак лесен.

Следствие от казаното преди малко. Сега аз започвам нов етап от моя професионален живот. Сега аз ще работя различно.

- Възпитавайки децата си, разбрах много неща не само за себе си, но и за своите родители, семейство, за хората въобще. Стана някак по-леко да прощавам, започнах повече да ценя това, което имам.

- Благодарение на децата се запознах с нови и интересни хора, които не бих срещнала, ако ги нямаше тях.

- За мен раждането беше безценен опит. Много от вас вероятно ще се възмутят. Заради практиката в родилните заведения. Но при правилно отношение (особено след това) може да добиеш ценен опит.

Вероятно това нещо като да изкачиш Еверест. Едновременно трудно и върховно. Сега има курсове за подготовка за раждане, много материали в интернет, които със сигурност ще ви помогнат.

- Хареса ми да кърмя. В началото беше особено трудно. Както и със самото раждане.

Има много митове около кърменето, а в родилния дом може да попаднете и на лоши практики. Има обаче достатъчно консултанти, литература, групи за поддръжка в социалните мрежи . И в повечето случаи проблемът се решава. А след това кърменето наистина е щастие и подкрепа в трудните моменти!

Майчинството е сложно, особено с първото дете. При мен обаче се случи така – много трудно, много тежко, приятно и наистина върховно.

Да се будиш в 5 сутринта е трудно, но те посрещат широко отворени очи и най-прекрасната усмивка. Цялото му телце се радва, че сте заедно.
И сега принципът е същият, въпреки че синовете ми са на 7 и на 4 години. Почти всички трудности се уравновесиха и остана само хубавото.

Мога още да продължа списъка.
Научих се да готвя, и по-леко да се отнасям към бита, да се оправям с елементарни медицински проблеми, имам финансова грамотност, научих се да вдигам играчки от пода и с крак, защото децата са ми в ръцете ...

Децата някак добавиха нови измерения в живота ми. Обичайно има и радост, и печал, разхвърляни играчки ... понякога се чувствам щастлива, понякога – нещастна.

Мисля си – изборът да имаш деца или – не, това не е еднозначен избор между щастие и нещастен живот, самотна старост или - не. По-скоро това е избор за съдържанието на живота. С децата ние го изпълвам с любов, нов смисъл, радости и трудности, които могат да ни направят по-добри хора.

Извинете за патоса. Много се надявам някой друг да напиша по-весел материал за живота с деца. Защото аз пробвах, ама се получи много сериозно ...

Източник: woman.rambler.ru , адаптация Мона Василева

Коментари
Последни видеа