4 силни жени: как се справят с проблемите

Много известни жени са се сблъсквали със сериозни житейски проблеми и са показвали, че с трудните обстоятелства можеш да се справиш успешно и даже да се усъвършенстваш по пътя към целта. От сексуалното насилие и абортите до отговорите на екзистенциалния въпрос за смисъла ни на този свят – има жени, които са пример за всички нас.  

Защото онова, което ни помага да се справяме с проблемите си, е знанието, че не сме сами.

Одри Хепбърн

Модели позират като голямата кинозвезда Одри Хепбърн по време на изложба в нейна чест, организирана от Paramount в Сидни, Австралия.

Снимка: Guliver/ Sergio Dionisio/Getty Images

Мнозина свързват името ѝ с красиво лице и уникален стил, с елегантност и тънка талия, но една от най-емблематичните актриси на Холивуд е много повече от модна икона и звезда на филма „Закуска в Тифани“.

Преди да стане прочута по цял свят, Одри Хепбърн (1929 – 1993 г.) разкрива пред „Ню Йорк таймс“, че я преследват спомени за живота по времето на Втората световна война, когато е изпращала съобщения за съпротивата и е гладувала почти до смърт. По думите на нейните биографи, актрисата е изпитвала остро чувство за вина за това, че е останала сред живите.

„Защо аз оцелях, а други - не? Отново и отново се питам…“ След успеха на „Римска ваканция“ – кинолегенда от 1953 г., за който Одри получава „Оскар“, тя отчаяно копнее за семейство.

Но бракът ѝ с актьора Мел Ферер не просъществува дълго и това, че тя няколко пъти прави аборти, силно я потиска. В края на краищата тя ражда сина си Шон, след него и Лука, от брака ѝ с Андреа Доти. Започва да отделя все по-малко внимание на появата си на голям екран и става посланик на УНИЦЕФ. Благодарение на своя житейски опит актрисата получава висока оценка за хуманитарните си постижения.

Хепбърн използва своите травмиращи спомени, за да помогне на другите да продължават да откриват радост в любими хора и неща. „Аз съм се родила с огромна потребност от любов и страшна необходимост да я отдавам.“

Мая Анджелоу

Д-р Мая Анджелоу с портрет на Майкъл Джексън в дома си в Северна Каролина, САЩ през 2010 г.

Снимка: Guliver/Ken Charnock/Getty Images

Името е псевдоним на Маргарит Джонсън - американска поетеса, писателка, актриса и общественичка (1928 – 2014 г.). Автор на няколко автобиографични книги, тя е една от видните фигури на движението за граждански права в средата на 20-и век. И потресаващ пример за красота, родена в пепелта.

Травматично сексуално насилие я довежда до дългогодишно мълчание като момиче. Мая започва да пише в края на 60-те. Книгата ѝ „Знам защо пее птицата в клетка“ (I Know Why the Caged Bird Sings) я прави много известна.

В интервю пред USA Today през 2002 г. Мая описва изкуството като форма за лечение. „Никой от нас не иска да върви по тъмния път на болката, всички гледаме на това, което е пред нас с вдъхновение и надежда.“

Когато я питат какъв съвет би дала на тези, които се борят, тя отговаря: „Бих им казала: погледнете през колко трудни и болезнени неща сте преминали и не ги подценявайте и забравяйте. Това дава надежда, че можем да преодолеем дори най-мрачните дни и да намерим смисъл в това, което правим и преживяваме.“

Фрида Кало

Пред дома на великата художничка на годишнината от смъртта ѝ.

Снимка: Guliver / iStock​

"Опитах да удавя мъките си в алкохол, но гадните копелета се научиха да плуват.“ Фрида Кало (1907 – 1954 г.) е една от най-плодовитите и колоритни мексикански художници въобще, а картините ѝ са провокативни символи на женствеността и болката.

Нейното изкуство се ражда в трагедия: ужасяваща катастрофа с автобус оставя осемнадесетгодишното момиче приковано на легло с месеци точно, когато то започва да рисува. Страдаща от рядки усложнения от катастрофата за цял живот, Фрида, по мнението на историците, изпитва силна депресия. Ситуацията се усложнява от напрегнатите ѝ отношения със съпруга ѝ – именития художник Диего Ривера, от няколко аборта и от мисълта, че никога няма да може да бъде майка.

„Бях свикнала да вярвам, че съм най-странната жена на света. Но после се замислих, че на тази Земя има толкова много хора и все някъде съществува друга жена, която се чувства по същия начин, както и аз. Е, ако си някъде там и те има, и четеш това, знай, че не си сама – аз съм същата странница като теб.“

Майка Тереза

Снимка: Guliver / iStock​

Почитана за своето мисионерство и жертвоготовност в гетата в Калкута, където е монахиня, майка Тереза (1910 – 1997 г.) е смятана за една от най-великите личности на 20-и век и вече е канонизирана за светица.

Самата тя е страдала много дълго – почти 50 години. „Кажи ми, отче, защо в душата ми има толкова много болка и тъма?“, пише тя до един свещеник, и изразява съмненията си в бога и чувството, че е изоставена от него.

Но майка Тереза може да отдели своите чувства от убежденията си и продължава да помага на нуждаещите до края на живота си. Тя е почитана заради нейната всеотдайност и силен дух да окрилява и да напомня, че трудностите могат да ни помогнат, и че всеки може да преодолее страданието.

Алина Колесникова

Адаптация Марина Атанасова