5 грешки, които всички родители правят

Всички родители мечтаят да отгледат детето си щастливо – и в същото време, желаейки най-доброто, правят грешки.
Психологът Екатерина Хломова разказа в какво повечето от нас грешат.

Четат конско, вместо да дават личен пример
За децата поведението на родителите е пример за подражание. Детето попива това, което вижда всеки ден. Ако има избор – да прави това, което родителите му казват или това, което те правят, то ще избере втория вариант.
Ако родителите използват груби изрази, тогава не трябва да се изненадват, че децата използват ругатни.
Два вида събития се отлагат в паметта на човек от ранна детска възраст: или емоционално много ярки, или такива, които се повтарят често. Затова си струва редовно да им давате пример със собственото си поведение това, което очаквате от тях.
Например, ако изисквате детето да сгъва и подрежда дрехите си, тогава и вие винаги поддържайте нещата в ред.

Критикуват втория родител
Дори ако съпрузите не са в добри отношения помежду си, е разумно да се въздържат да говорят за съпруга/съпругата лоши неща в присъствието на детето. Защото така то става заложник на родителски конфликти - това ще влоши психическото му състояние, ще разклати чувството му за сигурност. Поради това хлапетата не могат да изберат една линия на поведение, да формират свои собствени морални принципи.
Съпрузите трябва да се споразумеят какви методи на възпитание и двамата смятат за неприемливи и да се придържат към това правило.
Когато едно семейство няма единни изисквания към детето, това със сигурност ще се отрази на неговия вътрешен свят. Това може да предизвика повишена тревожност и здравословни проблеми: страхове, неврози, депресия, защото детето е постоянно в несигурност и очакване – ще бъде ли наказано или похвалено за конкретна постъпка?
Или, напротив, то се научава да мами и да манипулира.

Снимка: Shutterstock
Мъмрят за оценки
Оценките са субективно нещо: учителят може да повиши резултата на едно дете, да намали резултата на друго. Непрофесионално, но много човешко.
Причините за двойката трябва да бъдат анализирани, преди да се произнесе "присъда". Детето може да бъде объркано по време на контролното, да не е спало достатъчно, да е било разсеяно или объркано от другаря си по чин.
Следователно една двойка не казва нищо. Трябва да се опитате да оцените цялата картина, да говорите с учителя, да проследите как хлапето се подготвя в къщи, наистина ли не знае материала ...
Тогава вашата реакция може да е различна. Може да му помогнете да подобри успеха и да го насърчите.

Правят всичко вместо детето
Често родителите се оплакват: „Без моя помощ не може да завърже обувките си“, „Сложих всички учебници в чанта, как можа да забравиш тетрадката по математика“. Така детето става пасивно и разбира, че няма нужда да се напряга.
Целта на образованието е да научим децата си да се справят без нас.
Когато детето постоянно чупи или съсипва играчки, цапа дрехи, а вие отново купувате нови, поправяте ги или чистите след него, е време да спрете и да помислите.
Често родителите не вярват в силата на детето, че то може да се подготви за училище самостоятелно или да подреди добре нещата си. По-разумно е да контролирате този процес, понякога да помагате, но не да правите всичко вместо него.
Когато родителите идват в детската градина и гледат как детето бавно се преоблича, в началото го насърчават: „Хайде по-бързо!“, а след това сами довършват започнатото.
А после се оплакват: „Той става толкова зависим от мен, че не може нито да се обуе, нито да се събуе“.
Така че е по-добре да отделите допълнителни 10 минути време, да се заредите с много търпение, за да оставим хлапето да се справя само.

Сравняват детето с неговите връстници
Това е най-прекият път към ниското самочувствие. Без да съзнават, родителите създават комплекс за малоценност. Синдромът на „губещия“ започва да се формира от детството. Той се затваря в себе си, започва да мисли, че така или иначе няма да успее. И предварително се програмира за провал и поражение, престава да вярва в собствената си сила и успех.
Освен това подобен подход често нарушава връзката родител-дете и убива доверието в най-близките хора. Детето започва да мисли, че ще бъде обичано само ако стане като връстниците си.
Ако в едно семейство растат няколко деца, тогава постоянното сравнение може да доведе до кавги, ревност и неразбирателство между тях в бъдеще.
В такава ситуация е по-добре да похвалите децата за собствения им успех, като по този начин събудите желанието им да станат по-добри и да постигнат повече.
По-добре е да сравнявате детето с него самото: например, похвалете го за неговите рисунки, кажете: „Днес си се справил много по-добре от вчера!“.
Това ще га стимулира да се усъвършенства и да постигне нещо още.

Мона Веселинова