5 грешки на родителите, които изнервят децата

Съвременните деца са нерваци – още от раждането. Постепенно „бръмбарите“ в главите им се увеличават и им пречат да живеят нормално. 
Често в дъното на проблема са грешки, които родителите правят. Какво обърква „вътрешния“ компас на хлапето, защо то реагира неадекватно на стресови ситуации.

Фобии, истерии, натрапчиви мисли – това са неговите защитни реакции, но не са насочени правилно. Неврозите нарушават нормалния ритъм на живот, работата и взаимоотношенията с останалите. Лошо е, когато започнат още от детството. В много случаи обаче причината са грешки във възпитанието, които родителите допускат.

1. Постоянни критики

Понякога раждането на дете е „непланирано“ събитие. Родителите са твърде млади и не се чувстват готови да поемат такава отговорност. Друг път вече са скарани и са взели решение да се разделят, когато новината ги сюрпризира. Или пък с появата си на бял свят детето слага кръст на тяхното следване или пробив в кариерата.

Тогава в главата на някои майки се включва програма на отхвърляне. И отношението им към детето е такова. В по-голямата част от времето то е оставено да се справя само. Рядко получава похвали. Често му правят забележки, укоряват го и непрекъснато му дават за пример другите деца. Ако един от родителите се държи така, другият може да компенсира, като появява любов и загриженост. Ако обаче цялото семейство има подобно отношение, животът на детето се превръща в ад. И развитието на невроза е гарантирано.

2. Всичко под контрол

Както едни родители остават детето на самотек, други го държат на „къс повод“. Подобен стил на възпитание може да се определи като свръхпротекция – отново неправилен подход, който обаче се проявява по различен начин.

Детето непрекъснато чува фразата „ти си длъжен“ и е принудено да изпълнява родителските очаквания. То трябва да свири на пияно, да ходи на уроци, които не му допадат или да посещава кръжок, който въобще не го интересува. Вероятно, за да сбъдне нереализираните амбиции на собствените си родители.
Всички тези занимания са съпроводени със строги наставления и упреци. Вярно е,  че детето е обградено с внимание, но през цялото време се чувства ненужно и нежелано.
То е преследвано от усещането, че то не е оправдало очакванията и надеждите на родителите си. Че трябва да е различно, но не успява. И това поражда вътрешен конфликт.

3. Помените са тежка травма

Отхвърлянето и свръхпротекцията естествено са относителни понятия. И не винаги поведението на родителите може да бъде диагностицирано по външни прояви. По-важно е да се разбере какво точно чувства детето.

Защото една и съща „порция“ внимание и любов интровертнтото дете ще приема за недостатъчна, а екстровертът за напълно приемлива.
Ако атмосферата в семейството постоянно е напрегната – това е лошо за детето. За него обаче промените са много по-тежки. Такива са развод, болест или смърт на близък, промени в материалното състояние на семейството, раждането братче или сестричка.

Тези събития сами по себе си могат да нанесат травма на детската психика, а много често променят и отношението на родителите към детето. В един момент то се оказва или излишно или попада в центъра на вниманието и е натоварено с нови задължения и отговорности, за които все още не е готово. В такива критични моменти родителите трябва да са особено внимателни към хлапето.

4. От всичко да бъде предпазено

Прекалената любов може да е не по-малко опасна от отхвърлянето. И проблемът на свръхпротескиращите родители е, че твърде много се тревожат за бъдещето на детето. Според тях в училище то на всяка цена трябва да е отличник и винаги да бъде хвалено. След училище всеки ден трябва да има някакъв ангажимент – кръжоци, музика, спорт. Времето да му е запълнено само със „смислени“ занимания и да не го пилее с развлечения.

Подобен модел на възпитание често се среща при семейство с 1 дете. И обикновено винаги има един пример за подражание – дядо-професор, татко-академик, баба – заслужил деятел в някаква област.
Тези деца растат в свят на правила и предписания, които всички следват. Така те развиват чувство на малоценност, тревожност и разрив между вътрешните си очаквания и действителността.

5. Разглезените

Има един сорт родители, които са склонни да хранят детето си в устата, да го обличат и обуват „докато порасне достатъчно“.
Детето няма никакви задължения, нито пък пред него има високи цели.

В техните очи то е най-добро, без да се налага да прави каквото и да е, нито да полага усилия. И всичко му е позволено. Още преди да каже, че иска играчката, то я получава. Родителите избягват всички конфликтни ситуации, като му дават някакъв подарък. Така то расте напълно неподготвено за самостоятелен живот, не умее да общува и да преодолява трудностите, като се справя сам.

Цялото семейство му внушава, че той е „най“ - добър, послушен, талантлив. Проблемът е, че околните не са на това мнение. И това е най-прекият път към истерии и неврози.
Малко внимание – лошо, прекомерно – също така лошо. Естествено детето трябва да се възпитава, дори се налага понякога да бъде заставено насила да прави нещо.
Важно е обаче родителите да помнят, че то е личност – със свои таланти, интереси дори, ако те са коренно различни на онова, което мама и татко очакват.

Детето не е длъжно да реализира нечии амбиции и мечти – то си има свои собствени. Добре е обаче да го подготвим, за да ги реализира само.

Източник: deti.mail.ru, адаптация Мона Василева