Хвалете, помагайте, мотивирайте. Но не правете нещата вместо детето!

“Не иска да си чисти стаята си, мързи го да си пише домашните – даже раницата за училище не иска да си приготви, мотае се, забравя си тетрадки, химикалки…“ Такива оплаквания имат много майки, но, като имаме предвид, че зад всяка детска грешка стои една по-голяма – родителска, е добре да помислим как се справяме с подобни ситуации.

Психологът Анна Бикова, майка на две деца и автор на книгата „Самостоятелно дете или как да стана мързелива майка“ има някои доста интересни отговори.

„Докато работех като възпитател в детска градина се убедих с очите си колко е пагубна хиперопеката за живота и на родителите, и на техните деца“, разказва Анна. Тригодишното дете, което не може да се обуе, облече само и да отиде само в тоалетната често е следствие на майчината тревога: „Ами ако остане гладно“, „Ами ако се изцапа“…, смята Бикова.

Тя отбелязва, че нуждата от храна е естествена за всяко дете и когато 3-годишното е гладно, ще се нахрани добре, ако има пред себе си чиния с храна. „Научих своите деца да се хранят с лъжичка, когато бяха на една година, а на година и половина те се справяха и с вилицата. Естествено, че яденето беше каша, но този период не продължи дълго. Избирайте кое е по-добре за вас – няколко години да седите пред детето с лъжичка или да го изгубите един месец, за да го научите."

Действайте постепенно

Има майки, които, прочитайки това, може да заявят: „Аз бях дотук, вече ще бъдеш самостоятелен!“ Но единственият резултат от подобни думи е стрес, защото за детето е трудно да се пренастрои рязко, трудно му е да разбере защо мама винаги досега го е хранила, а сега го кара да яде само.

„Старайте се да увлечете малкото в игра, отначало да нахрани любимата играчка, а после са хапне само, предложете състезание по бързо ядене на супа, или кажете „Ти започни да ядеш сам, а аз след пет минути ще ти помогна.“

Друг съвет от психолога е да обявите, че докато детето се храни, ще му четете любимата приказка, или ще звъннете на тате, за да го помолите да купи нещо вкусно за вечеря.

„Непременно хвалете, поощрявайте и мотивирайте. Ако опитът е несполучлив, не му се карайте. Първите успехи вдъхновяват малкото да прави все повече и повече неща самостоятелно.“ 

Създайте условия за учене

Стремежът към самостоятелност е заложен у всяко дете, затова и главният съвет на психолога към родителите е: „Просто не се намесвайте! Дайте му шанс да се пробва, когато поиска да направи нещо само. И не критикувайте, ако не е идеално.“

Тя дава пример със сутрешното бързане, когато нямаме никакво време да успеем със закуска, обличане, водене в детска градина и незакъсняване за работа – майката сутрин се движи като в забързан кадър, развива невероятни обороти. „Тогава може да помогнете на детето да се облече по-бързо, но вечер, когато се прибирате, не му помагайте – нека само си прибере нещата от детската градина, само да се преоблече и дори да загубите половин час за това, ще икономисате много повече време в бъдеще.“

Забравете за перфекционизма

Още едно препятствие по пътя към самостоятелността – това е желанието на майката всичко да бъде идеално: детето нахранено и чисто, уроците – научени, раницата – готова за деня и всички усмихнати и доволни.

Разбираемо е, че детето ще прави по-бавно и не съвсем перфектно всичко това, но дайте му възможност да се научи!

„Често чувам възражения от майки на ученици: “Ако не му вися над главата, тетрадката ще е цялата в петна, учителката ще пише забележки, ще получава лоши оценки.“

Но почакайте – детето учи, за да придобие знания и умения, а не заради оценки.

Снимка: Guliver / iStock

„Отнасяйте се спокойно към грешките. Домашните не са ваша отговорност. В училище отива вашето дете, а не вие. Каква ви е целта – то да научи урок или тетрадката му да хареса на учителката?“

Изводът на психолога е ясен: Дайте време на детето, дайте му и право да греши. На каквато и възраст да се научим да караме колело, винаги в падаме в началото – това е естествено, но несъвършенството не е престъпление.

Не улеснявайте живота на детето

„Виждала съм ученици, които така и не са се научили да си връзват връзките на обувките. И къде да се научат, ако от бебешка възраст носят обувки с велкро? В старанието си да облекчат максимално живота на детето, родителите му оказват мечешка услуга, като го лишават от възможности и право на избор“, смята психологът.

Примерът с връзките за обувки е елементарен, но добре илюстрира закономерността, с която се провалят родителските опити за опростяване и улесняване на живота на детето. „Така ограничавате неговия избор. Но колкото по-разнообразни неща усвоява, толкова по-широк избор има и толкова по-уверен се чувства човек.“

Най-лесният начин да се научи детето е нуждата: "За да се разхождаш, трябва да обуеш ботушките с връзки", "За да ядеш, трябва да приготвиш нещо" и т.н.

"Забравяйте“ по-често

„Всяко разсеяно дете има майка, която помни всичко.“ Тази поговорка е вярна – новите деца няма нужда да записват какво имат за домашно в дневник, да съобщават на родителите си, че ще ги водят някъде от училище, да събират пари за класа или за необходимостта да занесат нещо в училище. Майките си имат чат в месинджър и си споделят всяка информация.

Ако детето е забравило нещо, мама веднага се втурва в чата: "Пишете, какво се иска за утре?" Мама обира и други негативни ефекти, например става сутрин в 5, за да вае круши от папие маше…

Искате ли това да продължава вечно? Ако не, дайте на детето възможност да се сблъска с последствията на своята разсеяност.

Не е записало какво има за домашно? Нека звънне на съученици, за да разбере.

Забравило е да направи хартиените круши? Сигурно ще получи двойка, но няма какво да се направи – и това е полезен опит. И, преди всичко, детето ще потърси и намери решение на проблема.

Но не е ли необходимо да помагаме на децата? Къде е границата между възпитанието в самостоятелност и родителския непукизъм?

Можете да установите тази граница, като установите правила, примерно: „Ако ти е нужна помощта ми с уроците, готова съм да помогна но само до 21.00. След това започва моето лично време.“

Въведете постоянни правила

Детето умее да прави всичко, но просто го мързи. Ето – не иска да си прибира играчките, а ситуацията се усложнява от това, че подредената стая не е негова лична потребност, добре си му е и ако всичко е разхвърляно.

Снимка: Shutterstock

Тук се налага да въведете правилото: „В нашето семейство винаги преди лягане подреждаме стаята. След игра с количките трябва да ги оставяш на техните места в шкафа.“ И е важно да се придържате към това постоянно а не „днес вече стана късно, ще ги приберем утре.“

Важен момент според психолога е и следното: детето трябва да има толкова играчки, колкото може да прибере само по местата им. Съгласте се, да подреди 2-3 колички е по лесно, отколкото 30 примерно. Кажете, че всички играчки, които останат разхвърляни, ще приберете някъде за по-добри времена. Така и постъпете, ако не ви послуша.

Марина Атанасова по материали на deti.mail.ru