Как да стана мързелива майка

Съвети за възпитание на самостоятелни деца от Анна Бикова - майка, психолог и блогър

15 април 2018 г.

Снимки: "Колибри"

„Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“ е новото заглавие, което привлича вниманието ни. Но не, защото си мислим, че след прочитането на тази книга ще можем по цял ден да гледаме телевизия и да бъбрим по телефона. А защото сме любопитни да узнаем наблюденията и практичните съвети на майката на две момчета Анна Бикова – психолог, педагог и популярен блогър.

Те помагат в конкретни и често пъти - кошмарни за всеки родител ситуации. Помагат да погледнем критично на собствените си свръхочаквания и свръхзагриженост, да възпитаваме децата си с по-голяма лекота, с повече радост и весела изобретателност. От тази книга ще разберете: 

- Как да научим детето да заспива в креватчето си, да си подрежда играчките и да се облича само.

- Кога да му помогнем и кога е по-добре да се въздържим.

- Как да изключим „майката перфекционистка” в себе си и да включим „мързеливата майка”.

- Защо свръхопеката е опасна и как да я избегнем.

Бикова е убедена, че похватите на „мързеливата майка“ ще ни приближат към целта – да направим децата си самостоятелни, инициативни и отговорни.

Откъс

АЗ СЪМ МЪРЗЕЛИВА МАЙКА

Докато работех в детска градина, съм виждала твърде много примери на родителска свръхопека. Особено добре си спомням едно тригодишно момченце – Славик. Тревожните му родители смятаха, че седне ли на масата, синът им е длъжен да си изяде всичко. За да не отслабне.

Кой знае защо, в тяхната ценностна система отслабването беше нещо много страшно, макар че ръстът и пухкавите бузки на Славик не предизвикваха безпокойство, поне що се отнася до телесната му маса. Не знам как и с какво го хранеха вкъщи, но той дойде в градината с видимо нарушен апетит. Дресиран от безапелационното родителско изискване „Трябва да си изяждаш всичко докрай!“, той дъвчеше механично и преглъщаше всичко, което беше в чинията му! При това трябваше да го храним, защото „той още не може сам“ (!!!).

За своите три години момченцето наистина не можеше да се храни самостоятелно – нямаше такъв опит. И ето че в първия му ден в детската градина го храня и забелязвам пълна липса на емоции. Приближавам лъжичката – Славик си отваря устата, дъвче, гълта... Трябва да кажа, че нашият готвач не беше кой знае какъв майстор на кашата. Кашата му беше „антигравитационна“: ако обърнеш чинията, тя си оставаше там въпреки законите на гравитацията, залепнала в плътна маса за дъното. Този ден много деца не пожелаха да си изядат кашата и аз прекрасно ги разбирах. Славик си изяде почти всичко.

Питам го:

– Харесва ли ти кашата?

– Не.

Отваря уста, дъвче, гълта.

– Искаш ли още?

Поднасям лъжичката.

– Не.

Отваря уста, дъвче, гълта.

– Ако не ти харесва, не я яж! – му казвам.

Славик се ококори от учудване. Той не знаеше, че може и така. Че може да иска или да не иска. Че може сам да вземе решение: да я изяде или да я остави. Че може да споделя желанията си. И да очаква, че околните ще се съобразят с желанията му.

Има прекрасен анекдот за родителите, които знаят по-добре от самото дете какво му е необходимо:

– Петя, веднага се прибирай!

– Мамо, измръзнах ли?

– Не, огладня!

В началото Славик се наслаждаваше на новопридобитото право да се отказва от храната и пиеше само компот. После започна да си иска добавка, когато яденето му харесаше, и спокойно да побутва чинийката, ако храната не беше сред любимите му. Вече можеше да прояви самостоятелност в избора си. Малко след това престанахме да го храним с лъжичка и той започна да яде сам. Защото храненето е естествена потребност. И гладното дете винаги ще се храни само.

Аз съм мързелива майка. Мързеше ме да храня дълго децата си. Навършеха ли годинка, им връчвах лъжицата и сядах до тях. На година и половина децата ми вече се справяха и с вилица. Разбира се, докато навикът за самостоятелно хранене се сформира окончателно, се налагаше да мия и масата, и пода, и самото дете след всяко ядене.

Но това е моят осъзнат избор между „мързи ме да ги уча, по-добре бързичко да свърша всичко сама“ и „мързи ме да го върша сама, по-добре да вложа усилия в обучението им“.

Още една естествена потребност е да ходиш по нужда. Славик го правеше в гащите. (продължава на следващата страница)

Страници

Коментари
Последни видеа