5 неща, за които може да сме благодарни на отминалото лято

Лятото беше необичайно, странно, тревожно, но все пак има за какво с благодарност да си спомняме за отминалите дни. Въпреки забраните, ограниченията, дистанцията и карантината.
Ето защо.

Научихме се да внимаваме и следим здравето си

Всяка година по време на сезонните епидемии (грип, стомашни разстройства), лекарите като мантра повтарят, че трябва да си мием ръцете, плодовете, зеленчуците, да пием вода от бутилка, да не купуваме готова храна от подозрителни с хигиената си места...
Ние слушахме, кимахме, но някак забравяхме мокрите кърпи в дома.
Тази година това се промени. И въпреки високата цена на елементарните хигиенни навици и многото вицове по този повод, тези ценни привички, ще останат завинаги. Поне се надяваме така.

Научихме повече за страната си

Преди нямаше като че ли време, повод и желание да пътуваме много из родината. Малко бяха тези, които имаха възможност да почиват на Малдивите или поне в Гърция, а избираха Балчик или Синеморец.
Неочаквано се оказа, че около нас, и то съвсем на близо, има прекрасни места.
Освен това почивката там излиза доста по-евтино.

Погледнахме по различен начин на обикновените радости

Осъзнахме изведнъж ценността на най-обикновените неща - разходка с приятели, пикник, чаша студена напитка на балкона, посещение при баба и дядо или просто разходка по улицата, игра на детската площадка ...

Децата се затъжиха за училище

Месеците дистанционно обучение и изолация лишиха децата от контакти със съучениците и учителите. Те се наскучаха вкъщи, наситеха на на компютърните игри и анимационни филми. Омръзна им да общуват по скайп с приятелите си. Сега с нетърпение очакват да си подредят раницата и да се отправят към училище.

Прекарахме много време със семейството

Ако през пролетта престоят вкъщи беше нещо като затвор, то месеци по-късно някак всичко се балансира. Част от родителите преминаха на дистанционна работа, но децата не заминаха на лагери и школи. Кината и театрите не отвориха бързо врати, занималните – също.
Така обуването се съсредоточи вкъщи, в семейството, сред най-близките. И като че ли осъзнахме какво ни дава семейството.

Мона Василева