5 съвета, които помагат в трудни ситуации

Да се потапят в самосъжаление, да се оплакват и да роптаят срещу съдбата – така реагират много хора на непредвидени негативни събития, загуби или раздели.

Но как да запазим оптимизма си, когато животът ни поднася сериозни изпитания?

Ето нашите съвети!

1. Вместо съчувствие ритник в задника

...все пак може би не толкова силен. Но достатъчен, за да се размърдаме.

Когато се тръшкаме и обвиняваме живота за несправедливостите, които ни е сервирал, съчувствието на околните няма да ни помогне.

Близките ни със сигурност са добронамерени и не искат да страдаме, но вместо да ни гледат със съжаление, да въздишат и да произнасят горестно: „О, толкова ми е мъчно за теб“, по-добре да ни ободрят и окуражат, че скоро всичко ще се оправи.

В края на краищата да се съжаляваме умеем и сами.

Снимка: Shutterstock

2. Разбиране и приемане

Когато сме пропилели възможностите, които са се разкрили пред нас, и се чувстваме прецакани, ни е трудно да повярваме, че някога нещата ще се оправят.

Гледаме хората наоколо, които водят привидно перфектен живот и които всяка сутрин се събуждат в отлично настроение. Това ни разгневява, натъжава, отчайва и озлобява.

Даваме си сметка какво (не) сме постигнали и в какво сме се провалили. Мислим си, че късметът ни никога няма да проработи и потъваме в самосъжаление.

Но ще намерим щастие само когато поемем отговорност за себе си и се освободим от нещата, пречещи ни да бъдем хората, които искаме.

Процесът може да е много болезнен и дори да ни доведе до ръба на лудостта, но в крайна сметка приказката, че ако си помогнеш сам, ще ти помогне и Господ, е съвсем вярна.

Това включва приемането, че в живота има и върхове, и спадове. Невинаги ще ни е добре, но човек винаги може да се поучи от опита си.

3. Действия вместо умуване

Нищо не дава по-дълбоко отражение върху нас от детството ни.

Онова, на което ни учат родителите от ранно детство, се запечатва у нас завинаги.

От начина, по който е формирана личността ни, зависи как реагираме на определени ситуации.

Но независимо, че ни е трудно понякога, няма да си решим проблемите си с мислене. Накрая трябва да се вземем в ръце и да действаме.

Защото никой няма да свърши работата вместо нас и да понесе последствията.

Ако не можем да напредваме с големи крачки, тогава може би с по-малки. И така полека-лека ще стигнем там, накъдето сме се запътили.

Снимка: Shutterstock

4. Грижа за себе си вместо не ме е грижа

Звучи малко банално, но е истина.

Когато тялото е във форма, набавило си е достатъчно сън и е снабдено с питателни хранителни вещества, това се отразява върху настроенията и мирогледа ни.

И обратно, често се чувстваме още по-зле, ако сме уморени и недоспали. А ако на това отгоре ни се прииска да се утешим с чаша вино, става съвсем лошо.

Алкохолът е особено контрапродуктивен, най-вече заради последващия махмурлук, който ни кара да се чувстваме потиснати и тревожни.

Ето защо е по-уместно да заложим на движение, гореща вана, хубава книга или филм и дълъг телефонен разговор с приятелка.

5. Да потърсим помощ: коучинг, консултация, психотерапия

Има фази, кризи и решения, при които се нуждаем от някого.

Защото губим почва под краката си, не знаем как да продължим или сме нещастни.

Тогава разговорите с приятелки често не са достатъчни и се налага да потърсим човек с професионален опит.

Няма нищо лошо да се подложим на терапия, дори напротив. Тя ще ни помогне да видим нещата от друг ъгъл, да ги възприемем другояче и да ги огледаме от всички страни.

Това не е нещо, заради което трябва да се срамуваме! Имаме пълното право да прибегнем до помощта, от която се нуждаем.

Обекти.бг