8 фрази на подрастващите, които вбесяват родителите

Тийнейджърът има много начини да изкара родителите си от кожа. Но някои фрази доказано ги вбесяват. А подрастващите умело жонглират с колоритни лафчета от сорта на: „И кво-о?“, „Пука ми“ или „Защо за другите може, а за мен – не?“
Наборът от тези фрази е много голям. Това може да е най-обикновена реплика, или неясно изпуснато възклицание, но то кой знае защо действа на родителите като изстрел от стартов пистолет. Те беснеят, заливат го с упреци, за да установят след известно време, че са безсилни и нямат разумна реакция.

Ето топ-8 на подобни „лафове“ и каква е разумната реакция в подобна ситуация.
Как е разумно да реагираме разказва Светлана Котова, майка на две деца, психолог, работещ с подрастващи и с техните родители.

„Нормално“

Класика в жанра. Периодът на откровените и пространни детски излияния в отговор на въпроса ни „Как си, как е положението?“, отдавна е приключил.
Сега, ако родителите искат да чуят нещо по-конкретно и по-искрено, трябва да се преборят да заслужат доверието на подрастващия - чрез своята искреност към него, с внимание, с такт и с търпение.
Ако той усети формализъм и равнодушие, или обратното – силна тревога и стремеж контрол , мама и татко никога няма да разберат примерно дали се справя в училище с омразната химия, сдобрил ли се е с приятеля си, общува ли с момичето, което харесва....

„Не се каня да…“

... да се извинявам, да се унижавам, да направя отново теста, да ходя на шахматния ти кръжок, да нося тази идиотска шапка и т.н ...
Това също е типична реакция на подрастващите. И тя се нарича протест. В тази възраст авторитетните фигури са връстниците, а мнението на родителите отстъпва на втори план.
И още – ако в класа не е популярно да си отличник, дори способния и отговорен ученик трудно ще намери мотивация да учи.
В тази възраст подрастващите са много импулсивни най-вече заради напора на хормоните. Настроението им става „игриво“ и те трудно оценяват обективно ситуацията. Често съзират заплаха за личната си независимост и в най-обикновените неща.
Родителите могат да помогнат на юношата спокойно да се ориентира в съответната ситуация, да прецени последствията при един или друг сценарий и да го улеснят при неговия личен и при това осъзнат избор.

„И кво-о?“ или по-конкретното: „Дреме ми!“

Подобни небрежни възклицания предизвикват силни вълнения у родителите: Боже, как сме го възпитали! На него всичко му е безразлично! 
Не бързайте с изводите. На него не му е безразлично – просто му е по-лесно да постави защитна стена, отколкото да вниква в някаква болезнена ситуация или да прояви пред вас своята „слабост“.
Възможно е вашият юноша да не разбира наистина същината на постъпката си - примерно нагрубил е учителя си, обидил е възрастна жена или нещо от този род. В такъв случай – включете се: обсъждайте, опитайте да разберете, договаряйте се...
Ако допуснете даже един епизод на несправедливост, на лицемерно поведение или на слабост, той ще произнесе присъдата си – и за ситуацията, и за човека, замесен в нея.

Категоричността на мнението, делението на околния свят на черно и бяло са възрастови изблици, които нормално се „изглаждат“ с порастването. Е, не винаги и не при всички, но когато това се случи, човек става по-гъвкав психологически. По-адаптивен, както казват психолозите. Тогава той по-лесно взема решения, поема отговорност и постига успехи, а главното е, че се радва повече на живота.
Помагате и ако не осъждате емоционалните им пропадания, а се опитвате да ги разберете.
Говорете с вашите подрастващи деца. За живота, за хората. Така им помагате да преодолеят предубеждението си към един или друг човек, към някои ситуации.

Първоначално е важно да споделите чувствата на подрастващия юноша, да му признаете правото да изпитва всякакви чувства, а после да правите разбор на ситуацията и заедно да мислите какви са конструктивните стъпки можете да предприемете за подобряване на отношенията, които по някаква причина не вървят.

Следва продължение