Ако детето се изгуби, какво да правим

Подробна инструкция от майка, преживяла ужаса

21 октомври 2018 г.

Илюстрация: Guliver / iStock

Това е историята на една майка, чийто 10-годишен син една вечер не се прибира в обичайното време. След едно денонощие той е намерен жив, здрав и невредим. Оказало се, че се е заиграл в дома на негов приятел, а след това не се е прибрал, за да не го накажат.

Тези 24 часа обаче родителите изживели истински ужас. Журналистката Елена Сай, приятелка на майката на момчето, я моли да разкаже как трябва да се действа в подобна ситуация.
Ето нейните съвети:

1. Ако детето не се прибере в уречения час и нямате връзка с него, незабавно започнете да го издирвате с помощта на приятели, съученици и учители. След това в списъка идват роднините.
Дори най-всеотдайната баба може да забрави да се обади на родителите, за да им каже, че внучето се е отбило при нея, за да похапне. И се е забавило доста. Сложила го е да спи, без да се сети да звънне на родителите.

2. Ако никой от приятели, учители, роднини не знае къде е детето, информирайте полицията и съберете доброволци.

На този етап опитайте да овладеете емоциите си. Уплашена сте, паникьосана сте и емоциите работят срещу вас.
Процесът на подаване на заявление в полицията не е прост. За да приключите бързо с формалностите и търсенето на детето да започне, пробвайте да сте максимално концентрирана и внимателна.

Ще се наложи много да пишете. А няма как да пишете, докато плачете. Мислете какво е нужно за детето в този момент.

ВАЖНО. Полицията има право да откаже да приеме заявлението, ако не е изтекло определено време от изчезването на детето.
При подаване на заявление трябва в детайли да опишете – дата на раждане, училище, кръжоци, учители, треньори, възпитатели и роднини. Както и всичко, което си спомняте от последната ви среща с детето – в колко часа е излязло от дома, в какво настроение е било, как е било облечено – важен е всеки детайл.

Направете подробно описание на детето: ръст, телосложение, дрехи, обувки, които е носило, отличителни белези, негова актуална снимка.

3. Докато върви издирването, вкъщи трябва обезателно да има някой – ако детето се обади или, ако само се прибере. Помолете баба му или някоя приятелка да дежури.

4. Първата версия, по която работи полицията, е престъпление.

5. Доброволците, които успеете да съберете, са от изключителна помощ. Потърсете ги успоредно с известяването на полицията.

6. "Доброжелателите“ също ще са много, въпреки че едва ли от тях ще има полза. Ако на листовките, които разлепяте из града, има и ваш телефон, ще се обаждат всякакви хора. Дори такива, които въобще не са виждали детето. И много от тях ще дават „съвети“ как да го отглеждате, възпитавате и наказвате.

На мен ми звъняха хора, които твърдяха, че са видели „дете с подобно описание някъде в центъра...“
Между всички телефонни обаждания у нас позвъни и екстрасенс. Със задгробен глас ме информира, че детето ми е в гората. Повече подробности не каза, вероятно искаше да платя, за да продължи.

Грешката ми беше, че на листовките бях оставила личния си номер, а не този на полицията.
При всяко позвъняване сърцето ми се свиваше. А имаше много лъжливи обаждания. 

7. Подкрепата. Но това трябва да разчитате. Много са загрижените хора, които наистина искат да помогнат. Нямате представа колко приятели и колко непознати ми се притекоха на помощ в този момент.

Благодарение на социалните мрежи, буквално за часове, целият град научи какво се е случило. Обаждаха ми се дори деца, които искаха да се включат в издирването.
Съобщението ми в социалните мрежи: „Внимание. Детето ми се изгуби!“ за няколко часа беше споделено от над 500 души в нашия малък град.
И някак ми стана по-топло.

8. Направили сте каквото трябва и... остава да чакате. Това е най-трудното. И, ако чакате в къщи, определено ще ви е много тягостно.
Намерете си още занимания, за да не се предадете – следете дали мобилният ви телефон е добре зареден, от многото разговори може да се изтощи.
Отговаряйте на всяко позвъняване. Не гледайте постоянно часовника, това не помага. Поддържайте и окуражавайте най-близките си – съпруг, баба, дядо, деца. Сгответе ядене, направете чай.

9. Детето е намерено. Всичко е наред, когато историята има щастлив край. Но бумажтината свършва много по-късно. Трябва да отидете отново в полицията с молба да преустанови издирването. Те ще искат и да проведат разговор с детето. И бъдете подготвени,  че те ще са прями и няма да се церемонят. Вероятно ще му разкажат, какво може да се случи, когато децата изчезнат. Изнасилване, гаври, убийства.

10. Детето е уплашено не по-малко от вас.
Моят син беше уплашен още същата вечер. Той е знаел, че ще го търсим, но се е страхувал да се прибере удома, боял се и да остане при приятеля си. Един необясним, но парализиращ страх.
След това, естествено се извини и обеща никога да не закъснява.

В училище с него работи психолог. И силно се надявам никога повече да не се случва нещо подобно. А листовката, с която го издирвахме из целия град, я залепихме над леглото му. За да не забравя какво ни е причинил. И тя стоя там половин години.

Автор: Елена Сай, адаптация Мона Василева

Коментари
Последни видеа