Детето отказва да говори

Когато говорът на детето се бави, а нетърпеливите му родителите постоянно настояват: „Кажи“, „Повтори“, картината на недоразвитата реч като правило се влошава. Хлапето може да отключи така наречения „ речеви негативизъм“.
Речевият негативизъм или отказът да говори може да се изразява активно и пасивно, но във всеки случай то отказва да говори не само по нареждане на родителите, но и във всички други ситуации, обясняват психолози.
Родителите често описват това състояние така: Детето им казва нова дума, предпазливо „сякаш я опитва“ , а след това не я повтаря в продължение на месеци.

Те първо казват думата отчитливо и на сричка, искат детето да я да повтори след тях, след това го молят, после втвърдяват тона и настояват, а накрая може да се стигне и до наказания.
Това води само до едно: с течение на времето всички задачи, които изискват словесна реакция от детето, се отхвърлят. Хлапето сякаш активно ги игнорира и не се включва. То упорито мълчи на всеки въпрос, например: „Как се казваш?“, „На колко години си?“, „Каква играчка имаш в ръцете си?“ и т. н.

Единствено сочи с пръст, ако иска нещо, а много по-често се опитва само да задоволи собствените си нужди. Без никаква външна помощ, то може да извади това, което му е нужно от от килера, да си открие играчките в гардероба, да си вземе чаша с вода или да включи телевизора ...
Тази „независимост” радва родителите, макар че често тя свидетелства за липсата на умения за словесна комуникация и  за постоянен речеви негативизъм.
Ако искате да помогнете,

забравете думите „кажи“ и „повтори“ 

Ако започнете целенасочена работа, влиянието на речевия дефект или дефицит може да бъде значително отслабен или сведен до нула. Но често се налага да потърсите специалист, който да помогне за запълване на пропуските в речевото развитие.
Тази помощ е ефективна

в периода, в който речта се формира: на възраст от 2,5 до 5 години,

т.е. през периода, когато речевата функция се развива активно.
Усилията на специалистите са насочени не толкова към корекция, колкото към формиране на правилна реч. Те знаят как да стимулират положителните прояви и да потискат отрицателните.
В резултат на това е възможно да се постигне пълна компенсация, ако речта е недоразвита, и то преди детето да е тръгнало на училище.

Какво да прави майката

1. Развитието на речта на детето  започва с усилията на майката. Защото е необходима системна, ежедневна, старателна работа. Още повече никой освен нея не познава интересите, предпочитанията и характера на детето. Тези знания са нужни в процеса на работа по развитие на речта.

2. Играйте. Всички упражнения се правят чрез игра. Според нови проучвания до 3-годишна възраст основният двигател на речта не е развитието на фината моторика, както се смяташе доскоро, а положителните емоции от играта. Те стимулират центъра на Брока, който е отговорен за развитието на речта преди навършване на 3-годишна възраст.
Важно е да преминете през всички етапи от развитието на речта – звукоподражание, срички, думи, изречения.

3. Емоции. По време на игра трябва да бъдете много емоционални, това се предава на детето. Емоциите го въвличат в играта, палят интереса му и дават стимул да продължи да измисля нови занимания.

4. Нужни са познания за това какво представлява речта: дишане, артикулация, ритъм, фина моторика, развитие на активен речник, развитие на пасивен запас, обща игра и слух. Всички тези области трябва да се упражняват и развиват всеки ден. Не е никак трудно и всяка майка може да го направи така, че да е интересно и забавно за детето.

5.  Има и специални игри. От тях изберете тези, които са интересни за вашето дете. Всяка майка обаче може да се научи сама да съставя речеви игри.

6. Вярвайте в детето си.

Мона Василева