Детските кризи, които толкова ни плашат

Думата „криза“ стряска – особено, когато става дума за детето ни. В превод от гръцки тя означава – момент на промяна, рязък прелом, изход.
В случая при детските кризи става дума за проблемен период в развитието при преминаване от една възраст в друга и е добре да останете спокойни и се въоръжите с търпение, докато то ги преживее.
Според специалистите кризите на израстване са няколко – през първата година, на 3 г, на 7 и 13 ( това е така наречената криза на пубертета).

Мненията за тях са на двата полюса.
Някои изпадат в паника, още при споменаване на думата криза, други – категорично отричат съществуването им в детска възраст, твърдейки, че при правилно възпитание, няма никакви проблеми.
Истината, както винаги, е по средата.

Възрастовите промени са неизбежни

Развитието на детето не е гладко – има промени, които се случват на „скокове“. 
Някои етапи могат да са трудни и болезнени. Затова и се наричат кризи. Те обаче са своеобразни стъпала в развитието. Така се извършват качествените промени в психиката на детето.
Родителите трябва да са нащрек, ако детето „ незабелязано“ преминава през всички тези етапи и винаги да се питат: “Какви промени наблюдавам в своето дете? Какво научи то на тази възраст?“

От друга страна това не значи, че метаморфозите на всяка цена трябва да преминават като тежка инфекция или като стихийно бедствие, което помита всичко по пътя си.
Родителите трябва да са на ясно, че неизбежна не е криза, а преходът – качественото израстване в развитието на детето трябва да се случи. А дали то ще протече бурно, зависи от отношението на възрастните към него и от особеностите на възпитанието.

Обикновено кризите преминават тежко и бурно в тези семейства, в които родителите не забелязват или реагират неграмотно на промените. Ако те са готови да ги приемат, кризата преминава поносимо, дори ефективно. 
Нужно е да разберем какво се случва с детето, да сме на ясно какво иска то и защо се държи по един или друг начин.

Новата самостоятелност

Към третата година хлапето става по-самостоятелно и обикновено вече говори. В тази възраст то влиза в детски колектив – тръгва на ясла или на градина. Това е нов етап за него. За първи път то открива, че е личност, че е също така както и родителите е човек. В речта му се появява местоимението „Аз“ и ново съзнание, което иска и ново отношение.
Детето започва да подражава на възрастните, стреми се и се сравнява с тях във всяко отношение. 
В тази възраст основната му дейност е свързана с играта. То започва да играе „на възрастен“ и очаква признание за своята независимост. То иска да се съобразяваме с него и да го питаме за неговото мнение.

Ако родителите, оценявайки тези промени и тяхното значение за детето, прекроят отношенията с него на базата на равноправие, ако му дадат повече свобода и самостоятелност, те ще стимулират и ще затвърдят положителните промени.
Детето ще мине на друг етап на общуване с околните и ще формира:

- воля и самостоятелност,

- отношение към своите и към чуждите чувства и желания,

- осъзнаване на собствените и чуждите граници, и готовност за подчинение на правилата.
Заедно с положителните промени, не очаквайте обаче  хрисимо поведение.

Утре следва продължение.

Автор: Ирина Иванникова, асаптация Мона Василева