Снимка: Shutterstock
Носталгия произлиза от съчетанието на гръцките съществителни nostos – завръщане у дома и algos (-algia) – болка. Постепенно се превръща в световен феномен. От нея са страдали и страдат цели нации, векове и културни сфери.
Носталгията обаче има своите различни форми и проявления. В класическото културно изследване „Бъдещето на носталгията“ Светлана Бойм идентифицира два различни вида носталгия: „възстановителна“ носталгия и „отразяваща“ (рефлективна) носталгия. Тези два вида носталгия представляват коренно различни нагласи към миналото и именно тази разлика до голяма степен определя дали спомените ни за тези щастливи дни ще предизвикат у нас чувства на радост или тъга.
Възстановителната носталгия
Тя настъпва тогава, когато знаеш, че миналото е извор на щастие и копнееш да го почувстваш отново, тоест за миналото се мисли с копнеж да се изживее отново, спомените да се възстановят, преживяванията да се повторят.
В този смисъл е възможно носталгията от такъв тип да носи болка и тъга поради невъзможността да се върнем назад или да повторим събитията от миналото в настоящето. Съзнанието ни не приема факта, че миналото си е просто минало.
Отразяващата или рефлективна носталгия
Така се нарича съзнанието, че миналото е било хубаво, но съзнаваш добре, че не може да се повтори. Тогава именно мозъкът ни възприема идеята, че миналото всъщност е минало и вместо да се опитваме да пресъздадем специален минал опит, ние се радваме на емоциите, предизвикани от спомените му.
Това ни позволява да се наслаждаваме на паметта и спомените си по същия начин, по който се наслаждаваме на интересен филм или на хубава книга. В този смисъл носталгията от такъв тип не носи болка, а се изживява като положителен процес, който ни помага да се връщаме назад във времето с усмивка и благодарност, а не с тъга.
