Как да накараме детето да слуша, без да повишаваме тон: 5 правила

Повишаването на тон може да помогне, ако искате спешно да привлечете вниманието на хлапето. Ако непрекъснато крещите, смисълът на казаното се губи и то изпитва страх или чувство за вина. А в един момент  просто спира да обръща внимание на високите децибели. 

Да възпитаваш без викове и крясъци, означава да черпиш сили отвътре, да запазиш спокойствие във всяка ситуация и да намериш своя вътрешен компас.
Как да го постигнем, издават специалисти на Parents.

Променете общуването
Викането може само да блокира някои постъпки и грешни действия, но само за известно време. Вие се опитвате да сложите граници. Този метод обаче не помага на децата да разберат какво поведение трябва да следват в дългосрочен план.
Често се случва обратното. Забраната за тях е изкушение. Вид стимул. Отначало тайно, после като провокация в отговор на налаганата властта и като предизвикателството, то почва да прави точно обратното.
Ето защо първото нещо, което ще е от полза е да промените начина, по който общувате.

Станете авторитетен родител
Крясъкът е израз на силен гняв. Губите контрол, а спокойните обяснения се превръщат в мираж.
Психологът и психотерапевт Давиде Алгери обяснява, че когато родителят крещи, първото нещо, което показва, е своята емоционална уязвимост.
Прав е този, който крещи най-силно. Тази фалшива идея, уви, се предава от поколение на поколение. Рискът е агресивното поведение да се превърне в траен навик в семейството и детето да повтори поведението на родителите. С течение на времето то опитва да налага своята гледна точка с викове.
80% от нашата комуникация е невербална и децата се ръководят повече от чувствата, отколкото възрастните. Затова, когато възрастният им се кара, но определено не е сигурен, те веднага го забелязват.
Задръжте емоцията си. Използвайте директен поглед и нисък, дълбок тон на гласа.
Говорете бавно: когато дълбоко в себе си ние се чувстваме сигурни, един обикновен поглед може покаже авторитета ни и да предизвика уважение.

Снимка: Getty

Възпитавайте, без да викате
Уверете се, че прилагате ясни и точни правила. Тогава за детето ще е по-лесно да ги разбере и да ги следва.
Стратегически е важно да използвате безличен и обективен език. Когато обяснявате правилата да говорите спокойно, а не заповедно.
Свържете проблема с текущите факти, а не с гнева си.
Има разлика между „Кой направи това“ и неутралното „Какво се случи?“.
Грешка е да кажете: "Ти си лош!"
За добрата комуникация е важно да разграничите човека от неговото поведение. Детето е добро и обичано, но в момента може да е постъпило лошо.

Не припомняйте минали грешки
Как можете да се предпазите от някой, който крещи през цялото време? Като спрете да го слушате.
Не превръщайте ругатните за случилото в момента в безкраен поток от примери от миналото.
Фокусирайте се върху настоящето. Самоконтролът изисква дълга работа. 

Насърчавайте самостоятелността
Възрастните не знаят всичко, така че няма идеално ръководство за родители. Не се чувствайте виновни, ако не разбирате как да се държите пред детето си. Истинската задачае да подготвите детето за бъдещ самостоятелен живот. 
Както Мария Монтесори посочи още в началото на ХХ век, трябва от най-ранна възраст да насърчаваме самостоятелността на детето. Но ние, възрастните, понякога много силно му пречим. Нарязваме храната в чинията, обличаме го, вместо да гледаме как само се облича, връзваме му връзките на обувките, защото пестим време...
Но в тези прости упражнения те се тестват, учат се как да го правят, да стават по-опитни и по-уверени.
Целта на образованието е да помогне на детето да стане самостоятелен възрастен.
Не забравяйте, че всяко дете е уникално. Следователно това, което е вярно за едно, може да не важи за другите.
Използвайте правилата, за да обяснявате, а не да унижавате.

Мона Василева