Как да помогнем на детето да пребори страха от тъмното

Родителите често са свидетели на една и съща сцена, която се разиграва всяка вечер. Хлапето пробва какви ли не хитрини, опитва максимално да отложи момента за лягане, защото се страхува да остане само. 
Защо децата се страхуват от тъмното и как да им помогнем да преодолеят този страх, разказва д-р Патрисия Шалон, детски психотерапевт, автор на „Страховете на детето“ - книга със съвети към родителите.

Фобията от тъмно при децата

„ Много деца изпитват страх от тъмното и родителите често стават жертва на среднощно посещение с молба: Мамо, татко, мога ли да спя с вас, защото ме е страх сам в стаята!“, разказва д-р Шалон пред parents.fr. 

Страхът на първо място идва от това, че детето остава само в стаята си, без неговите основни защитници – родителите. 
„Тъмнината се свързва със самотност, с раздяла с хората, които то обича, а не просто с факта, че няма светлина. Когато то е в леглото на своите родители, дори и в тъмното, то въобще не се страхува. Така че зад страха от тъмното, се крие нещо друго “, обяснява психоложката.

Страхът е заразен

Още от раждането на бебето родителите имат едно съкровено желание: то да спи спокойно през цялата нощ. За да могат естествено и те да си отдъхнат.
Какво усеща детето, когато дойде време да си ляга? То чувства, че майка му е тревожна и дори, когато тя му пожелава „Лека нощ!“, отново открива нейното безпокойство. И веднага прави заключение, че да остане сам в стаята, в тъмното, не е чак толкова хубаво.
Родителите естествено се безпокоят за нощния сън по съвсем различни причини, но детето усеща техния стрес в момента на лягането.
Неговите подозрения се засилват особено, когато мама на пръсти приближи до вратата, за да надникне и да провери дали всичко е наред и дали е заспало. Така тя отново изпраща „послание“ за своята тревожност.

Повече време с родителите

„Детето има нужда от сигурност и стабилност. Ако то вика родителите си по няколко пъти на вечер в стаята, е защото иска да прекара повече време с тях“ , обяснява д-р Шалон.
Те се притичват на плача му и започват пазарлъци – гушкане, приказка за лека нощ, целувки, вода. То намира все нови и нови поводи да ги привика край леглото си.
И всеки път обяснява на родителите си, че се страхува от тъмното. Затова те трябва да са особено внимателни към поведението си в тези часове.

Страхът е емоция, която помага за порастването

Хлапето трябва да си изгради собствен опит със страха, да се научи да го управлява с помощта и наставленията на родителите.
„Детето трябва да свикне да заспива само. Това е част от неговата самостоятелност“, категорична е психоложката. Тя съветва родителите, когато то им довери, че се страхува от тъмното, да говорят с него, без значение на каква възраст е и да го разпитват подробно.

Как да действате на практика

1. Разкажете му какво се случва вечер. Колкото повече време има за разговори преди да заспи или след събуждане, и за обяснения какво се случва вечер, когато хората си лягат да спят, толкова по-добре. Те в голяма степен ще успокоят детето.
Страхът от тъмното е нормален за етапа на ранното детство.

2. Нека хлапето нарисува страха си. Това е от полза, особено, ако то разказва, че в тъмното „вижда“ чудовища.
„Когато хлапето рисува на листа тези „злодей“, които изскачат от тъмното, то обикновено натиска с молива, настоявайки, че така ще смачка тези ужасни същества, обяснявайки, че ще сложи всичко това в най-лошото място на света, за да не могат да излизат оттам и да го тревожат“, обяснява д-р Шалон.

3. Да получи стимулираща оценка. На всеки етап, в който детето надмогне страха си, трябва да бъде поощрявано. И родителите да изразяват одобрението си.

4. Сам да предложи решение. Ако хлапето продължи да разказва за страховете си, родителите трябва да го питат от какво конкретно се страхува. След това да му предложат само да намери някакво решение, което би го успокоило. Например да сложат нощна лампа, да оставят вратата полуотворена, да оставят лампата в коридора да свети ...
Малки психологически трикове, които биха внесли успокоение. Според психоложката, ако детето само открие път и даде собствено решение на проблема, има най-голям шанс страхът да бъде преодолян.

Мона Василeва