Как да убедите една жена, която не иска деца, да има?

Открай време има една тема, която кара нераждалите жени да настръхват, да гледат изпитателно дълго и продължително, преди да нападнат опонента.

Разбира се, става дума за децата и тяхното имане или нямане, което всеки нормален човек се чувства длъжен да обсъжда, да раздава поучения и да се вре в живота на хората и техните избори, подобно на една мъдра последна инстанция, която съществува, за да прави Вселената по-добро място за живеене. Ето и как може да го направите, ако сте нови на това бойно поле, но имате нужното желание и сили.

Кой ще те гледа на старини?

Започвам директно с тежката артилерия. Въпросът изключва директно по-важните такива, като:„Наистина ли искаш да останеш без деца?“, „Имаш ли до себе си човек, от когото би желала да родиш?“, „Окей ли си психически?“.

Какво значение обаче има, хипотетично, мисълта за старините, след като никой няма представа какво ще се случи след 20-40 години? Откъде ще намирате пари, за да си плащате парното?

Този аргумент винаги най-много ми е издишал – ако човек толкова се е запритеснил за третата възраст, защо не събира пари, да спестява като цяло и да си подсигури последните години? Ама да създаваш нов живот, за да има кой да те обгрижва и радва? Еми, не е окей.

Какво ще правиш с живота си?

Тъй де, наистина, какво ще правиш, ако нямаш деца? Явно се предполага, че абсолютно нищо или поне нищо, което да е достатъчно смислено и важно.

Недай си, Боже, да имаш кариерни или други планове, ще те обвинят, че нямаш майчински инстинкт, че си кариеристка, че се водиш по тия моди и увлечения, щото просто те е страх. Пък и така да е, не е ли твой проблем?

Има супер много хора без деца, които водят страхотен живот, има такива с деца, които не го правят, има и трети вариант, и пети, животът изненадва всички по различен начин, а наличието на дете не обещава нищо повече от това, че ще имаш дете. Дали ще си щастлив и какво ще правиш занапред, е съвсем отделен въпрос.

Ами ако после не можеш да имаш?

Ако съм казала, че някой друг въпрос ми е любим, излъгала съм, ето този е. Логиката му ме оставя безмълвна. Значи, нека обобщим – в момента не искаш да имаш дете, не изпитваш това желание, но по-добре все пак да създадеш нов живот, защото, кой знае, евентуално, хипотетично, може би след 10 години ще искаш, но евентуално, хипотетично, може би няма да можеш. Виждате ли колко много условности?

Единственото сигурно ми се вижда, че в момента не искаш, а занапред никой не може да гарантира. Това не е зимнина, за да се презапасиш ей така, за всеки случай.

Послепис: Авторката слага розовите очила  и си пожелава да спрем да се тормозим една друга. Да не забравяме, че категоричността е измамна, да не се чувстваме кофти от желанията си, защото те се променят. Да не ни е тъпо, ако все пак не се. И всеки да си гледа неговите избори, решения и последствия, така е културно, нали?

Все пак ние не мразим хората, които ни задават досадни въпроси, защото все някога, дори и под друга форма, сме били в такава роля. И дори и по техен странен начин, понякога другите показват загриженост, без да знаят, че ни нараняват в конкретния момент.

Така или иначе всеки се бори с неща, за които не подозираме. Нека си облекчим животите поне мъничко:)

Стефани Калчева

Снимка: личен архив

Стефани е филолог и човек, който обича да си играе с думите, да открива нови техни значения и книжни вселени. Обожава руска литература, грамофони и джаз.