Как да възпитаваме без манипулации и изнудване

Често родителите дори не се замислят какво всъщност разбира и научава детето. А си струва да обърнат внимание

"Измий си зъбите и лягай!" - Това не го казвате за първи път. На десетия път обаче започвате да се ядосвате и преминавате към по-висок тон. Бавно губите самообладание: „Ако не си легнеш сега, няма да ти позволя утре да гледаш анимационни филми до толкова късно!“.
И детето се втурва с уплашен поглед в спалнята с четка за зъби в ръце.
Тактиката работи. Но на каква цена?
Факт е, че точно в този момент ние самите, без да знаем, даваме на децата

нов инструмент – манипулация и изнудване

Струва ни се, че без него няма да се справим - как да го сложим в леглото по друг начин или как да го накараме да направи това, което е необходимо?
Тук е целият въпрос. Често дори не се замисляме какво всъщност разбира и научава детето.
Компенсираме слабостта и неспособността си да намерим точните думи със силната си позиция на родител.
Използваме силата си, за да го лишим от някои блага, свободи и дори от чувството, че го обичаме за „лошото“ поведение. „Ако се държиш лошо, никога няма да отидем на сладкарница, ресторант ... няма да гледаш анимационни филми“
Тази фрази попива мозъкът на детето и често те водят до нежелани резултати.

Първо, детето разбира, че като цяло има такъв мощен и ефективен механизъм: ако то иска нещо, може да заплаши и да вземе, да лиши някого от нещо.
И тъй като това го засяга пряко, то ще го използва доста умело - просто трябва да намери удобен момент и зависим човек: може да е някой по-малък от него или някой, който има нужда от него.
Бъдете сигурни, след време хлапето ще изпробва същия механизъм и върху вас. Тук въпросът не е, че децата са зли, а че абсолютно копират всички наши думи и действия.

Повечето от моделите на бъдещия психологически тиранин и грубиян се формират именно поради подобно изнудване от страна на родителите. Изследванията показват, че най-жестоките престъпници са били жертви на манипулация и изнудване в детството. Тоест първият момент е: 

„Аз мога да съм господар на положението“.

Второ, детето има нови страхове и грешни нагласи в живота: „ако се държа добре, тогава всичко ще бъде наред“, „ако сега правя това, което се изисква от мен, мога да получа бонус“ .

Това силно се отразява на психиката му в по-късна възраст. То научава, че жертвайки нещо, може да получи нещо в замяна.
Не изглежда толкова страшно, когато говорим за бонбони, но когато става въпрос за кариера или семейни отношения, тогава този принцип започва да засяга сериозно както самото дете, така и околните.
Тоест второто действие е съгласие да бъдеш „жертва“, за да получиш бонус по-късно.
И, разбира се, това поведение не на последно място е свързано и с безопасността на детето. Свикнали с манипулация от страна на възрастните, такива деца не могат наистина да защитят себе си, да постигнат целиге си и те по-често стават жертви на натрапници. Затова е изключително важно родителите да разбират и анализират действията си спрямо децата си.

За да се научи как да устои на изнудването и манипулацията, детето първо трябва да разбере как да ги разграничава.

„Когато синът ми беше на 6 години, а най-малката ми дъщеря беше на 4, измислих една проста, но важна игра за тях. Необходимо е да се определи какво звучи сега: изнудване или причинно-следствена връзка. Обясних разликата между тях по следния начин: изнудването е като забраненото заклинание "Империус" във филма "Хари Потър" - когато някой изисква от теб нещо, което не искаш и или ти обещава нещо, или те заплашва да те лиши от нещо." 

Казах пред децата термина "причинно-следствена връзка" - като така ги научих да чуват сложни и дълги думи, да ги разпознават и произнасят.
 

По какво причинно-следствената връзка се различава от изнудването

Например причинно-следствана връзка е:  „ако излезеш навън без яке в студ и мъгла, може да замръзнеш“ или „ако не си направиш сега си домашното, тогава най-вероятно ще се наложи да си легнеш късно и нама да се наспиш."

Снимка: Getty
И седнахме да играем. Предложих на децата различни варианти на ситуации и те трябваше да определят дали това е изнудване и манипулация или причинно-следствена връзка.

Първата ситуация: "Ако не играеш с мен, няма да бъда приятел с теб." Синът ми мисли за няколко минути и мисли на глас: „Ако не искам да играя с това момче според неговите правила ... може би не ги харесвам, неговите правила. С тази фраза той иска да ме принуди да го направя. И още: опитва се да ме заплаши, че няма да бъде приятел с мен .... Това е изнудване! — Добре — усмихвам му се в отговор."

Следваща ситуация: „Ако излезете навън в дъжда без чадър, може скоро да се намокрите.“
Малко размисъл и синът ми точно определя, че това е просто факт, никой не го кара насила да вземе чадър, а просто му казва какъв ще бъде резултатът. 

Ситуациите за четиригодишната дъщеря бяха малко по-прости.
Такава полезна игра помага на децата точно да определят кога са манипулирани, помага им да се научат да защитават позициите си, да чувстват и уважават себе си и другите.

Опитайте се да намерите ситуации в живота си, когато сте били манипулирани, помнете как сте се чувствали в този момент. Било е неприятно, много неприятно!
Проследете кога използвате изнудване, може би несъзнателно, и се опитайте да обясните нещата на децата по различен начин, чрез причина и следствие. Ще видите как  отношенията ви ще се променят.  И детето ще започне да ви чува и оценява.

По материали на Parents, Мона Василева