А каква беше вашата 2003-а?

Машини на времето съществуват и това са кутиите за спомени. Отваряш ги и вътре намираш себе си от преди, в моя случай, 15 години. Бях забравила какъв човек съм била, коя е била най-добрата ми приятелка, какво сме си обещавали, на какво сме се кискали и от кого ни е било страх. Суперсмешно и носталгично едновременно, експлозия от смесени чувства.

2003-а ми е важна, защото хем не е чак толкова далеч в миналото, хем от нея ме делят милион неща. Сред които:

- попълнените старателно лексикони,

- размяната на касетки,

- вечерния час,

- рисунките на списание „Уич“, по което бях, меко казано, луда...

Онова време, когато темите, от които ме беше срам, изпращах на тийн списания и после с треперещи ръце чаках новия брой на будката, където жената ме познаваше и ми пазеше задължително последната бройка. Не помня последно кога ми се е случвало с детско нетърпение да разлиствам страници, за да открия името си.

Аз ли съм човекът, който в бележки се обяснява по този начин: "Псст, кажи за този Симеон кога е управлявал, асцендент, любим десерт, всичко" и веднага след това: "Х ме ритна в междучасието и после ми се смя с другите момчета, че съм грозна. Май си права, че наистина ме харесва. Дали да му пратя валентинка?"

Но и "Искаш ли утре пак да си разменяме КАСЕТИ? И може ли да ми дадеш твоя лексикон?".

Има и драми от рода на "Явно вече не сме най-добри приятелки, щом не седим на един чин. Искам да ми върнеш всички бележки и писма, и да страдаш до края на живота си".

Повече от ниските оценки съм се вълнувала от момчета, разбира се:

"Мисля, че ако ме покани на танц на тържеството, после ще се целунем. Обаче аз не знам как да се целувам. В "Хай клуб" пише да тренираш на дланта си, пробвах, но тогава баща ми влезе в стаята и се получи доста неудобно. Освен това мама не дава да си скубя веждите, била съм твърде малка. Е, как тогава някой ще ме целуне или покани на танц?".

Кутиите със спомени са и полезни – в тях има снимки, които ти напомнят как определено не трябва да се обличаш.

Те са от ерата на:

- абсурдните прически с вафлички,

- кривата очна линия,

- сините сенки, които ти стигат минимум до бедрото,

- обувките с огромни платформи,

- лъскавите бижута,

- демонстративния молив за устни.

Дори пазят срамна информация като жалките ти опити за първа целувка върху дланта, когато баща ти неочаквано нахлува в стаята и между вас се разстила цялата неловкост на света.

Обаче има нещо в този наивен поглед, което няма как да се върне, защото вече има 15 години непоправим стаж. Колкото и да е смешно всичко, което спомените съхраняват, толкова е и мило и тъжно, че никога няма да бъдеш отново този човек. Хубавото е, че той винаги е на една кутия със спомени разстояние.

Стефани Калчева

Снимка: личен архив

Стефани е филолог и човек, който обича да си играе с думите, да открива нови техни значения и книжни вселени. Обожава руска литература, грамофони и джаз.