Когато тялото ми даде накъсо

Изповед на една майка, която рестартира живота си

03 Юли 2020 г.
Когато тялото ми даде накъсо

Снимка: Guliver / iStock

Щастливо разделена съм от три години, а от една съм фрилансър. Напускайки инертната си връзка основният ми страх бе, че ако нещо с мен се обърка,

Най-близкият роднина за контакт е 10-годишната ми дъщеря

Излизайки от офис матрицата пък лепнах синдрома на Празния хладилник. Живях два месеца на солети, кисело мляко и заеми, докато проектите ми започнат да се застъпват и приходите ми постепенно се нормализират. Но ако след края на връзката си разцъфнах (свалих килограми и приличен брой мъже, за да си припомня, че още съм в играта), то с работата на свободна практика тялото ми взе да дава на късо.
Докато ставах все по-добра в това да казвам „Не!“ на дребнавите енергийни вампири сред клиентите си, докарах приличен ориенталски ханш. Не видях нито началото, нито края на тази еротична орбита, която някога беше приютила пиърсинг на пъпа и се събираше в размер S. До края на лятото в стария си бански приличах на задушаващ се, зле напълнен кремвирш.

За пръв път в живота си си позволих лукса да изкарам три седмици на каравана, но не бързайте да ми завиждате – работех всеки ден по 6 часа и ранния следобед си спомнях, че само един черен път ме дели от морето и ако пийна нещо с чадърче, светът става прекрасен.

Смених панелката с офис под открито небе

Това е лошото на фрилансърството. От работа се прибираш у дома отново на работа, защото си човекът оркестър и между колкото и проекта да жонглираш, пари остават за наем и максимум два самолетни билета. Не и за секретарка. Нито за коректор, преводач или гледачка.

Септември и октомври влязох в центрофуга, с която изплатих дълговете си. Нямах почивен ден, предмишнищниците ме заболяваха от напрежение след поредната порция текстове, които съм дала на ръба на дедлайна.
Най-често малко след. Телефонът ми приличаше на пчелен кошер, в който жужаха 4 проекта с над 100 участника. Адекватната им комуникация в медиите зависеше от една щастливо разделена жена на 37, с все по-ярък силует на морж и абсолютно изпържен мозък. Детето ми тръгна само на училище и започна да пазарува. Научи се как да ползва микровълнова, да прави сандвичи на Master Chef ниво и да не задава въпроси, когато подписвам диктовки и контролни с празен поглед.
Физически присъствах с общо трите часа, които имахме вечер заедно, но пиех ли чаша вино, се сривах, заспивах.

И дъщеря ми ме завиваше

Сутрин рестартирах навреме, за да програмирам адекватно деня и на двете ни. Но когато бяхме заедно, мен мен ме нямаше. В главата си летях месец напред като бизнес планиране, а между платените сметки, поръчките на храна и пускането на стотната пералня ми оставаше време само да я гушкам.

И тогава Лондон ме спаси от тотален бърнаут. Сбъднах мечтата на дъщеря си да яхне някоя от метлите на Хари Потър тур в студията на Warner Bros. Два дни преди полета отказах доходоносен проект, който ми тежеше като воденичен камък на шията и ако го бях пренесла с мен отвъд Ла Манша със сигурност щеше да ме докара до скок от някой мост над Темза. Олекна ми. Това беше животоспасяващо „Не“.
Изкарахме си чудесно и когато се върнахме в София седнах на дивана и не можах да стана в следващите 12 часа. Детето ми помагаше да се изправям, за да стигна до банята, донесе ми кафе и ме обу, понеже не можех да се наведа.
Върнах се привидно в релси с ударна доза обезболяващи, но в следващите дни всеки превзет бордюр по улицата ми се струваше като изкачване на Килиманджаро. Десетте километра, които навъртах за „добро утро“ с кучето в парка, ме изцеждаха като данък среден бизнес. Простих се с всякаква концентрация и сън. Тялото има особената сила да те приземи, когато си в самоубийствен полет между задачи. То е алармата, която занулява мозъка и те кара да забавиш оборотите.

За да спра да се чувствам като инвалид на 37

Вкарах текущите си задачи в режим „спортен полуден“. Отделях им по няколко часа, след което се отдавах на елементарни удоволствия като хранене без дисплей, разходки, наваксване със стара книга или отлежаващ на хард диска ми сериал.
Стигнах и до диетолог от старата школа, който вече бе помогнал на двама души около мен да се върнат в кожата си. Помогна и на мен, молейки ме да огранича определени групи храни.

В краткия период, в който детето се превърна във възрастния вкъщи, спрях алкохола. Двете чаши вино на вечер, които преди бяха заслужен бис в края на деня, се оказаха като задушаваща възглавница. Спуках я и още на втората седмица си върнах енергията, с която взимах пеша разстоянието Приморско-Китен за час.

Наложих ограничения на всички външни дразнители, дори на приятели.
"Оферта за кръчма в петък вечер?" Мерси, правим проект по „Човек и природа“ и после лягам с някоя книжка.
"Прати ми, моля те, коригирания текст сега!" Нещо си в грешка, днес е неделя, а неделята е свещен ден.

Всеки ден е свещен. Само трябва да се усетим навреме.

Райна Борисова

Да поговорим

Нощният дневник на една майка

С татко

Баща с лична изповед: "Мразех бебето си"

Още от Да поговорим

Със сигурност разводът оставя следи в детската душа.

Снимка: Shutterstock

По-вероятно ли е децата на разведени двойки да се разведат

Деца, които спорят за играчка. Снимка: Getty

Той започна пръв

Утешете детето, когато това се случи, а не му се карайте.

Снимка: Shutterstock

Подмокрянето в леглото при децата

Родител гледа под лупа детето си. Илюстрация: Shutterstock

Защо прекомерната опека вреди на детето

Жена, която мисли с каква задача да се захване първо. Снимка: Getty

Да не отлагаме днешната рабата за утре: ама как

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Най нови

Със сигурност разводът оставя следи в детската душа.

Снимка: Shutterstock

Деца, които спорят за играчка. Снимка: Getty

Когато ни стане горещо, сензорите в тялото информират мозъка.

Снимка: Shutterstock

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Деца, които спорят за играчка. Снимка: Getty

Да поговорим

Той започна пръв

Защо се карат братя и сестри и как хитро да укротим битката

Утешете детето, когато това се случи, а не му се карайте.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Подмокрянето в леглото при децата

Нормално ли е детето да се изпуска по време на сън

Родител гледа под лупа детето си. Илюстрация: Shutterstock

Да поговорим

Защо прекомерната опека вреди на детето

Родителите „хеликоптери“ отглеждат поколение от „снежинки“

Салма Хайек . Снимка: Instagram

Заедно

Салма Хайек медитира у дома с необичаен помощник

Актрисата показа как постига младежки вид и строен силует

Жена, която мисли с каква задача да се захване първо. Снимка: Getty

Да поговорим

Да не отлагаме днешната рабата за утре: ама как

5 идеи за тези, на които им е трудно да започнат

Хенри Кавил. Снимка: Getty

Заедно

Звездата от "Вещер" Хенри Кавил ще става татко

С годеницата му Натали Вискузо очакват раждането на първото си дете

Отворена книга, кафе, люляк. Снимка: Getty

Умението за работа в екип е важно за всяко дете.

Снимка: Shutterstock

Да поговорим

Научете вашето дете да работи по-добре в екип

10 идеи за Монтесори активности