„Концентрирай се“- безполезни съвети към свръхактивното дете

Родителите често се затрудняват във възпитанието на деца с диагноза синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност ( ADHD). При тях обичайните родителски стратегии изобщо не работят.
Важно е да знаете кои фрази определено няма да ви помогнат да подобрите отношенията си с детето си. 
Детският психолог Ан-Луиз Т. Локхарт и майката на дете с ADHD, Лейси Естел, съставят списък с неподходящите фрази и предлагат алтернативи.
Ето техните препоръки.

Можеш ли да седиш на едно място?

Диагнозата ADHD се свързва с невнимание, хиперактивност и импулсивност. Поради това за детето „да седи на едно място“ въобще не е толкова лесно и дори понякога не е възможно. Движението обаче му помага да се концентрира. Така че е по-разумно да кажете: „Нека да се разходим из къщата заедно, докато преговаряме материала“.
Лейси Естел също отбеляза, че детето ѝ не може да разкаже история без да се движи, да се люлее, да скача или да се мести от крак на крак.

Просто се съсредоточи и внимавай!

Децата с ADHD трудно се концентрират. Когато настоявате детето да го направи, изобщо не подобрявате ситуацията.
По-скоро му предложете успокояващи упражнения и задайте само няколко въпроса: „Над какво работиш в момента?“ и "Искаш ли помощ за да продължиш?"
„Ако довършиш домашното, може да гледаш и телевизия.“
Децата с ADHD не винаги приемат това, което обещавате като награда, наказание и последици от действията, защото те мислят само за настоящето, а не за бъдещето.
В същото време те са готови да изпълняват конкретни задачи и се справят навреме. Подчертайте кои са важните неща, които трябва да свършат по строг график, и ги разделете на отделни задачи: „Нека свършим домашното“, „Нека направим пет задачи и след това ще си вземеш почивка“.

Защо си толкова разстроен? По -спокойно

Децата с ADHD се дразнят от привидно незначителни събития, така че те не могат „просто да се успокоят“.
Вместо това кажете: „Виждам, че си разстроен. Мога ли да ти помогна?" или „Беше ужасно. Знам, че се чувстваш зле. "
В трудни ситуации Лейси Естел кани децата да поемат дълбоко въздух. Обикновено те започват да спорят, но след като родителите повторя предложението си, те се съгласяват. Дихателните упражнения наистина им помагат да се успокоят.
Основното е на тези деца да не се крещи, нито да се повишава тон.  
„Спри да плачеш!“ - не върши работа.
Когато детето плаче, говорете за чувствата му и го попитайте дали би искало да остане само.

Защо това ти отнема толкова време?

Тези деца имат слабо развито чувство за време. Ако сте молили шестгодишното си дете да ви остави да спите още 20 минути, този проблем ви е познат.
Когато питате хиперактивното дете защо толкова дълго се занимава с едно или друго, то ще се почувствате зле. По-добре му кажете: „Изглежда имаш нужда от помощ. Да го направим заедно".
По този начин давате на детето си да разбере, че сте готови да му помогнете.

Защо се държиш така?

Ако поведението на детето ви дразни, опитайте се да се успокоите, пребройте до десет и поемете дълбоко въздух. Не забравяйте, че то не се държи по този начин нарочно.
Не задавайте въпрос, на който то все още не може да отговори. Попитайте го дали иска да бъде само, за да събере мислите си и да се успокои.

Ти знаеш много добре!

Може да се изкушите да кажете тази фраза. Но всъщност децата не винаги знаят какво да правят. Кажете на детето си: „Бях разочарован от твоя избор. Това не беше най-доброто решение, но мисля, че можеш да се справиш по-добре." Това ще му помогне да разбере, че вярвате в него.

Ти никога не слушаш и се държиш лошо през цялото време!

Категоричните думи („никога“ и „през цялото време“) принуждават всички , включително и децата, да се защитават.
Вероятно хлапето не се държи така през цялото време. Да, понякога ви се струва, че то спори с вас по цял ден и изпада в истерии. Но се опитайте да запазите спокойствие и не забравяйте, че на следващия ден нещата ще са по-добре.

Мона Василева