Майка обяснява защо е решила „малко по-малко да обича децата си“

Блогърката и автор на австралийския сайт 9Honey Кели Бейкър написа есе изповед: „Защо взех съзнателно решение малко по-малко да обичам децата си“.
То е по-скоро откровен вик на душата. Толкова е искрено и откровено. А темата е позната и близка на много родители.

От 10 години Кели е самотна майка. Когато тя се разделя със съпруга си, синове им са на 3 и на 4 години. И дотогава, а и след развода той малко се интересува и не взема участие във възпитанието и отглеждането им. Вероятно затова Кели решава да ги „обича за двама“.

„Стигнах до там, че си затварях очите пред лошото им поведение и неприемливи постъпки, за да залича някак травмата от развода. Правех абсолютно всичко за децата си. Опитвах се да ги защитя от цялата несправедливост на света“, пише Кели.

След като повече от 10 години тя посвещава всички физически и морални сили на децата си, Кели изведнъж усеща, че се намира на ръба. Тя си дава сметка, че грижейки се за щастието и безопасността на синовете си, тя напълно е изоставила себе си. Сега, когато те са вече подрастващи, тя се чувства напълно нещастна.

„Тази всеотдайна любов към децата не оставя нищо за теб самия. Всеки божи ден ти ги будиш, водиш ги на училище, готвиш им, купуваш дрехи, играчки, подкрепяш ги, забавляваш ги, приласкаваш и глезиш. Това е страшно изтощително. И буквално ти изпива силите. В теб не остава капка сила. Но продължаваш в този дух, защото твоите деца се нуждаят от твоята любов. И когато внезапно се събудиш, светът около теб изглежда доста тъжен.

Именно това се случи и с мен. Събудих се един ден и осъзнах, че повече не мога да продължавам гонката за тази любов, защото ще умра", пише Кели.

Точно в този момент взех съзнателното решение малко по-малко да обичам децата си, а себе си да обикна малко повече. Припомних си старата поговорка: „Щастлива майка – щастливи деца“. Повярвайте ми, много е вярна.

„Мама (и татко) трябва да имат достатъчно врече за себе си. И всеки трябва да се обича много, а децата, колкото и парадоксално да звучи – малко по-малко. Само така ще ги научим на самостоятелност, ще ги научим, че любовта – това е грижа за самия себе си и именно тя гарантира психичното здраве, а в перспектива и щастието. Това не е лесно. Но аз знам, че оттук нататък моят живот, а това значи и животът на децата ми, ще стане по-радостен“, обещава Кели.

Адаптация: Мона Василева