Мислете като учен

Не бихте използвали чук за отсичане на дърво, или пък брадва за забиване на пирони. Различните физически дейности изискват различни инструменти. Макар да не го осъзнаваме, същото важи и за различните умствени дейности.

Оптимизмът и фокусът върху по-голямата картина ще ви помогнат да представите по-убедително бизнес идеята си. Поддържането на счетоводството в ред изисква подход, ориентиран към детайлите. За мотивирането на служители е необходимо демонстриране на съпричастност, а не на аналитично мислене.

Различните режими на мислене са подходящи за конкретни ситуации, като според професора от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант, повечето от нас не се възползват достатъчно от един от най-мощните начини на мислене.

4-те режима на мислене

В интервюто си за Inc.com Грант очертава четири режима на мислене, които използваме при подхода си към различни проблеми (първите три са определени първо от колегата на Грант от Уортън Филип Тетлок).

Проповедник – „Когато сме в режим на мислене като проповедник, ние сме убедени в правотата си“, обяснява Грант. От продавачи до духовници, това е стилът, който хората използват, когато опитват да убедят другите в нещо.

Прокурор – „Когато сме в режим на мислене като прокурор, ние опитваме да докажем на някой друг, че греши“, казва Грант.

Политик – „За никой не е изненада, че когато сме в режим на мислене като политик ние опитваме да спечелим одобрението на нашата публика“, пояснява той

Учен – „Когато мислим като учен ние поставяме смирението пред гордостта и любопитството пред убеждението. В този режим човек търси причини, които да му покажат, че греши, а не само такива, които да го убедят в собствената му правота“, обяснява Грант.

По думите му повечето от нас прекарват твърде много време в ролята на проповедници, прокурори и политици.

Разбира се, тези режими на мислене съществуват, защото са полезни в определени ситуация, но Грант е на мнение, че те ни пречат да променяме вижданията си, дори когато сме изправени пред убедителни доказателства.

„При режимите проповедник и прокурор всичко опира до - аз съм прав, а ти грешиш. Няма нужда да променям мнението си. В режим политик може да ти кажа това, което искаш да чуеш, но най-вероятно няма да променя собствената си позиция“, казва той.

Когато обаче мислите като учен, вие гледате на различните мнения като на хипотези, които се нуждаят от потвърждение или опровержение. Ако имате подобна нагласа промяната в гледната точна не оставя у вас чувство за срам, а ви изпълва с вдъхновение от постигнатия напредък. В идеалния случай това ще ви накара не просто да изслушвате различни гледни точки, но и да търсите доказателства, които може да ги оборят.

Продължението четете в Мениджър Нюз