Мислите, че е трудно да си родител. Да си дете е още по-трудно

„Понякога си мислим, че децата са непоносими и ни вбесяват. Ами ако се поставите на мястото на детето? Очевидно ние редовно правим същото с тях, но да си дете е много по-трудно“, с тези думи започват разсъжденията на детския психолог и майка на 3 деца Трейси Слейтър.

Беше трудна нощ и вече бях на ръба. И така, след 102-та приспивна песен, ти вдигна глава от възглавницата. - Водичка? каза ти. Огледах стаята, вече знаех, че бутилката я няма. „Нямам вода. Не ти трябва, успокой се."  - Водичка? - "Не, скъпи" - "Водичка ???" - все по-настоятелно.

И тогава се ядосах. Подсмърчах, тялото ми се напрегна, а зъбите ми се стиснаха.
Разбира се, вие сте го усетили. Въпреки че бързо потиснах яростта си, ти успя да разбереш това мое състояние. И започна да ридаеш. Цялото ти малко телце се тресеше от ридания, защото човекът, когото обичаш най-много на света, изведнъж ти се ядоса, че поиска вода. Защото беше жаден, но все още не можеш да отидеш да си вземеш водата сам. Това е.

Само си представете какво е да си зависим от такъв човек. Всички говорим колко е трудно да си майка, но никога не мислим, че да си дете е още по-трудно.
Като терапевт често се опитвам да си представя какво е да си малко дете. Ако трябва да намеря обяснение за трудното поведение на децата, първо се опитвам да разбера къде е коренът на проблема. И всеки път се опитвам да се поставя на мястото на това хлапе.
Ето какво разбрах: нито за един възрастен не е толкова трудено, колкото е за едно дете.

Например, само помислете – всяка секунда, всеки ден ви казват какво да правите, как да го правите, кога да го правите. Трябва да ядете това странно нещо, което дори не сте виждали преди. Дори да не правите намусена физиономия. Трябва да отидете някъде, където изобщо не искате, и постоянно да бързате и да правите неща, които изобщо не ви интересуват.
Само си представете как бихте се почувствали, ако сте преживели същия брой неуспехи през деня като вашето дете?
Не можете да режете добре хартията с ножица, краката ви се заплитат, когато бягате по тревата, и внезапно падате, разливате мляко отново и отново, въпреки че толкова искате да го налеете сами (и с това да събудите нов родителски гняв).

Или ето друг пример как не го разбираме:

„Тате, кажи ми как това момче се озова там. - Е, той влезе там. - Не, кажи ми как е попаднал там?
Хлапето почти изпадна в истерия, когато внезапно осъзнах, че то има предвид „попитай ме“, а не „кажи ми“.

Една грешна дума променя смисъла на цялото изречение и ето, че отново то е неразбрано.
Само си представете как бихте се почувствали, ако комуникацията ви с близки изглеждаше така?
Ден след ден бъркате думи, казвате едно нещо, когато имате предвид друго, или произнасяте думите по такъв начин, че никой изобщо не ви разбира. И в резултат на това хората отново се ядосват и се дразнят.
В онези моменти, когато ни се струва, че децата са тези, които ни ядосват, нека помислим, че редовно правим същото с тях.
Самоче те посрещат раздразнението ни с много повече търпение, любов и смях (е, поне понякога)

По материали на Bostonmoms, Мона Василева