Момичета, можете да станете каквито пожелаете

„Отдавна, много отдавна, някъде през 80-те, когато бях малко момиченце в средно заможно семейство в Америка, обичах да тичам, да играя и да мечтая.

Имах и щастието родителите ми да не ме ограничават, нито да ми обясняват, че не мога да постигна и да имам това или онова, само защото съм момиче. Тава обаче не се отнасяше за другите наоколо.“

С тези думи започва разказът на майка на 3 дъщери, която също на свой ред не ги е спирала да станат футболисти, банкови инвеститори (професии, за които няма женски род в повечето езици на света) и дори... русалки.

И винаги им е повтаряла да не се страхуват и да не се отказват.

Играех бейзбол, още когато бях на 9. На 15 вече пеех и бях звездата на училищния хор. Приеха ме в университет, за който от години мечтаех.
Без никакви притеснения поисках повишение още на първата си работа.
На 22 години започнах самостоятелния си живот – отделих се от родителите си.
Разказвам всичко това, не за да се хваля, а за да обясня: никога в живота си не съм мислила, че пред мен може да има някакви, каквито и да са, ограничения.
Естествено на пътя ми заставаха какви ли не хора, които пробваха да ме вкарат в рамка.

Имах шеф, който ми каза, че няма да ме повиши в длъжност, защото тя била предопределена за мъж, а не защото не се справям с работата.
Аз пък бях особено щастлива да му докажа, че страшно греши.

В живота си срещнах мъже, които ме подкрепяха.
Помня, че бях на 20, когато отидох на среща. Срещу мен седеше успешен мениджър на инвестиционен фонд. И когато споделих с него тревогите си за моето кариерно израстване и му казах, че съм в застой и съм на кръстопът, той ми даде прост, но много важен съвет:

„Винаги вярвай в себе си и си дай реална сметка какви способности имаш!“

Срещала съм много силни жени, които никога не са смятали, че няма да се гордеят с постигнатото от тях, само защото имат 2 цици. Сред тях учителки, началнички, приятелки, направили шеметни кариери и пътували много по света, отгледали деца, а успоредно с това и завършили и второ висше образование.

И накрая – ще бъда винаги благодарна на моята майка. Тя никога не се е страхувала за себе си и устоявайки някак си предаде тази увереност и на мен.
Сега, като майка на 3 дъщери, аз се старая да им внушавам, че момичетата могат всичко. Когато 9-годишната ми дъщеря разказва, че иска да стане олимпийска шампионка по плуване, аз отговарям: „Ще е яко, ако те видя на почетната стълбичка за награждаване!“

Когато 7-годишната ми дъщеря разказа, как планира някога да създаде своя фирма за разхождане и грижа за кучета. Казвам ѝ, колко ще съм горда, ако успее да го постигне.
А 4-годишната ни хлапачка твърдо заявява, че когато порасне, ще стане русалка... Казвам ѝ: „Защо не?!“
Знам, че в света е пълно с примери, които ще убеждават дъщерите ми в обратното.

Например, когато заедно гледахме Шампионската лига по футбол и малката попита: „Мамо, защо в отборите има само момчета?“
Стана ми тъжно.
Как да обясня на дъщеря си, че за нито една жена на света никой няма да плати милиони долари, за да играе футбол?
Вместо това, казвам: Ако един ден ти решиш, можеш да риташ с тях.“
И силно се надявам един ден да стане така.

Не че аз ще променя джендър ситуацията в световния футбол, но се надявам думите ми със сигурност да насърчат моите дъщери. Защото е важно да вярват, че ще постигнат всичко, което искат.

Те виждат, че аз съм достигнала всичко, което съм искала.
Аз съм майка и успешен писател.

Те видяха, че в живота ми не всичко е вървяло гладко. Имало е и много трудни моменти и са видели как съм се справяла с трудностите - дали е било провал  на спринт на 5 километра или депресията, след като пометнах. Струва ми се, че най-важното нещо за нас като жени е да сме силни, безстрашни и хора, които поемат отговорност. И с личния си пример да покажем на децата, че всичко е възможно.

Казвам им: ако някой ви каже, че не можете, не го слушайте! Защото (и то е много тъжно), колкото и напред да е отишло обществото, винаги ще се намери някой, който ще реши, че „ти си неспособна само, защото си жена“ .

Затова се обградете с хора, които ще ви поддържат. А, ако някой от тях не е около вас в определен момент, си спомнете тази важна фраза: „Винаги вярвам в себе си и залагам единствено на собствените си възможности.“
Това е всичко, което е нужно – просто, вярвай в себе си.
Вярвай, че можеш да станеш най-добър плувец на Олимпиадата, играч в елитен отбор по футбол, да имаш собствен бизнес, да станеш банков инвеститор и дори ... русалка.

Вярвай, че си способна да се вдигнеш след тежко преживяване, и да се измъкнеш от другата страна – тази на щастието.

Да вярваш, че животът ти дава безкрайни възможности. Трябва само да се научиш да се възползваш от тях.

Melissa Willets, адаптация Мона Василева