На 34 г. съм, а мама непрекъснато ме критикува за външността, възпитанието на децата ...

“Аз съм най-голямата от трите сестри. Много ги обичам - умни и красиви са. Аз не се отличавам нито с лице, нито с мозък - поне така казва майка ми.
Не знам защо, но тя така се отнася с мен цял живот. Още в детството на моите сестри всичко беше позволено и простено. Нищо за мен. Опитвах се да се държа перфектно, да уча добре, не исках нищо. Нямах претенции. Нямах нужда от похвала. Имах нужда поне да не ми се карат. Никога обаче не чух нищо добро от майка си. 
Омъжих се и живея със семейството си. Но майка ми непрекъснато се меси в живота ми.
Докато бях в отпуск по майчинство, тя настояваше спешно да се върна на работа. Когато отидох на работа, тя започна да ме обвинява, че съм изоставила децата си, заради кариерата. И като цяло, според нея аз съм отвратителна домакиня, готвя ужасно и децата ми са невъзпитани.
Бих искала да не вдигам телефона, когато тя ми се обади, но не мога - ами ако нещо се е случило и тя има нужда от помощ? Но всъщност тя излива само лошото си настроение върху мен.
Опитах се да говоря с нея. Но напразно. Тя възприема всеки опит за диалог като грубост от моя страна и поредно доказателство, че съм ужасен човек.
Съпругът ми се притеснява за мен, вижда колко ми е тежко след тези разговори. Той смята, че трябва поне веднъж да поставя майка си на мястото ѝ. От друга страна много ме е страх да не я загубя, защото тя ми е майка!

„Много хора попадат в този капан“,

обяснява психологът Юлия Берникова пред Psychologies.
Той е доказателство, че не сте се отделили от майка си. По време на този процес ние решаваме какво от това, което сме получили от нашите родители, ще бъде полезно в живота и какво не. Ако човек не е преминал през този етап, няма да може да „изхвърли“ дори това, което му вреди. Следователно дори токсичната майка, каквото вие я описвате, остава за вас значима фигура.
Има една грешка, която хората правят в такава ситуация, обяснява психологът. Те насочват гнева си към себе си, а не към този, който ги е довел до това положение, в случая майката.
Ако не можем да ѝ се ядосаме, обвиняваме себе си, че таим лоши мисли, вярвайки, че заслужаваме всички нейни претенции.

„Да се ​​чувствате обидена и ядосана на майка си е нормално. Това е напълно адекватна реакция, когато бъдеш наранен. Особено, ако това са близки хора, които трябва да те подкрепят. Лошо е, ако в същото време човек се срамува, че е ядосан и обиден на близките си. 

Този срам ви пречи да се разделите",

казва Юлия Берникова.
В идеалния случай такава ситуация има нужда от помощта на психолог. Той би ви помогнал да изразите натрупаните чувства и емоции, както и да ви научи как да защитавате границите си. Но ако досега не сте успели, определено трябва да ограничите комуникацията с този токсичен човек и незабавно да спрете разговора, когато той започне да ви критикува. И също така разберете как можете да компенсирате загубата на енергия, която изразгодвате при общуване с нея, съветва психоложката.

Мона Василева