Навици, родени от пандемията, с които е време да се разделим

След дълго време на работа от вкъщи, напълно нормално е много от нас да са си изградили нови навици и начин на мислене, които да спомогнат приспособяването ни към новия начин на работа. Въпреки че много от тези поведенчески придобивки изглеждат полезни в момента, те може да не ви служат особено добре в живота след пандемията.

„Проучвания показват, че около 40% от ежедневието се формира от навиците“, казва Гретхен Рубин, автор на книгата The Four Tendencies: The Indispensable Personality Profiles That Reveal How to Make Your Life Better:

„Ако сте си изградили навици, които работят във ваша полза, то е много вероятно да сте по-щастливи, по-здрави, по-продуктивни и по-продуктивни. Ако обаче имате навици, които не ви вършат работа, то нещата стават много по-трудни. Навиците са невидимата архитектурна рамка на ежедневието. Те оформят цялото ни съществуване и имат огромно значение“, категорична е тя.

Гледайки с надежда към 2022 г., трябва да помислите дали все още ще имате нужда от три навика, които много хора си изградиха по време на пандемията.

Да хабите енергия и време върху размисли за неща, които не можете да контролирате

След създаването на първите ваксини срещу COVID-19 изглеждаше, че светлината в края на тунела започва да се вижда. След това обаче дойдоха вариантите Делта и Омикрон. Един от навиците, от който би било добре да се отървете, е постоянното мислене за пандемията, казва Итън Крос, автор на Chatter: The Voice in Our Head, Why It Matters, and How to Harness I.

„Има много неща, които може да направим, за да сме в безопасност и да имаме един продуктивен и удовлетворяващ живот, дори в сегашния климат. Има обаче и неща, които просто са извън наш контрол. Когато осъзнаем това, можем да сведем до минимум вътрешния монолог за пандемията и да продължим напред“, казва той, визирайки вътрешния ни глас, които ни кара да се чувстваме в безизходица.

„Това е една мрачна проява на нашия вътрешен глас, която представлява голям проблем. Тя ни пречи да с вършим работата и поставя нашите взаимоотношения и здраве под риск. Несигурността и липсата на контрол подхранват този феномен. Нивата на тревожност и депресията са нараснали с 305 по време на пандемията, което е резултат именно от тази форма на вътрешния глас“, обяснява Крос.

За радост има няколко техники за ограничаване на влиянието на негативния вътрешен глас.

„Вместо да фокусирате вниманието си върху настоящия момент, помислете за бъдещето. Например, моите две деца наскоро си поставиха втора доза ваксина. След една седмица ще съм много по-спокоен, защото те ще бъдат по-защитени“, казва Крос. „Може да си представите дори по-далечна точка в бъдещето. Помислете за това как ще се чувствате след година, когато ще имаме повече лекарства и може би проблемът с коронавируса ще е решен“, добавя той.

Според него не по-малко ефективни в този случаи са и мислите за далечното бъдещ. „Помислите за времето на бубонната чума. Тогава не е имало ваксини, Zoom или доставки на храна. Тази чума е нанесла значително по-големи щети за по-дълъг период от време. Добиването на допълнителна перспектива помага“, категоричен е той.

Да измервате успеха си на база остарели стандарти

Друг проблемен начин на мислене, които може да сте развили по време на пандемията, е да ограничавате себе си с остарели идеи за това какво и как трябва да правите, за да бъдете успешни, казва Киндра Хол, автор на Choose Your Story, Change Your Life: Silence Your Inner Critic and Rewrite Your Life from the Inside Out.

„Тук става въпрос за изказвания от рода на „Не мога да направя това“ или „Какъв е смисълът?“ Това са мислите, които  постоянно ни тормозят и ни пречат да предприемем действие“, обяснява тя.

„Аз също имах проблем със собствените си разбирания за успех и си казвах: „Не мога да го постигна, не мога да успея“. След като анализирах тези си мисли осъзнах, че през 2019 г. измервах успеха си с километрите, изпътувани със самолет, борят на нощувките в хотел и умората от промените в часовите зони. Изведнъж всичко това изчезна и вътрешният ми глас казваше, че не мога да бъда успешна“, разказва Хол.

Вместо това тя съветва да промените критериите, с които оценявате успеха си. Тя е започнала да оценява личния си успех на база броя на виртуалните презентации, които е изнася от дома си, и на времето, което е прекарва в игри с децата си.

„Трябваше да положа усилия, за да заменя негативните истории с такива, които ще ми бъдат от полза занапред“, казва Хол.

Продължението четете в Мениджър Нюз