Не казвай на момиченцето си, че е най-красиво на света

Всеки родител иска детето му да расте самоуверено, независимо, весело. Но понякога майките и татковците, без сами да искат, му пречат.
Психоложката Татяна Мер дава ценни съвети как да избегнем грешките.

1. Решете кой трябва да бъде щастлив
Концепцията "детето трябва да е щастливо" е много гъвкава и много родители инвестират в нея не само заради интересите на сина или дъщеря си, но и заради своите собствени амбиции. Разбирането на родителите за щастието може да бъде много различно от това, което детето иска и решава за себе си в бъдеще. Налагането на някаква концепция от страна на възрастните то да бъде „красив модел или изявен спортист, музикант .... е сериозна грешка, която може да струва много скъпо.
По-важно да мислим как да не отглеждаме нещастно дете.

2. Възпитавайте и градете реална самооценка
Ясно ни е, че ниското самочувствие означава нещастен човек и че именно ниското самочувствие е ключов фактор, който пречи на детето да се реализира и да постигне успех в живота.
Формирането на самочувствие е дълъг процес. Родителите полагат основите и то още в ранно детство.

Какво може да направите, за да развиете здравословно самочувствие у сина или дъщеря си?

Насърчавайте инициативите и го хвалете за това, което прави добре. Винаги можете да откриете повод: един пее добре, друг рецитира или плува бързо.
Например едно дете рисува и изразява себе си. Родителят вижда недостатъците в картината и съветва: „Слушай, скъпа, няма такъв покрив. Нека ти покажа как да стане по-добре."
На пръв поглед това е „полезен“ съвет, но детето е убедено, че въобще не се е справило. Затова опитайте да откриете нещо положително и да го насърчите. Кажете: "Браво, какви големи прозорци си нарисувала. В такава къща ще е светло."

Не го сравнявайте с другите. И не слушайте тези, които се опитват да го направят. Мозъкът на всяко дете съзрява с различна скорост. Следователно едното умее да чете, а друго още не знае буквите. Но от друга страна, това, което може да чете, често се отегчава в час, върти се на чина и не внимава. Успехът в края на годината може да не е такъв, какъвто родителите очакват и двете деца да се изравнят.

Не го критикувайте. Ако говорим за дете, което се развива нормално, няма съмнение, че рано или късно ще се научи да използва гърнето, ще може да чете и да се храни внимателно с нож и вилица. Уважавайте неговите особености и не бързайте да му лепите етикети.

3. Покажете, че и вие сте щастливи
Щастливо дете означава щастливи родители. Ако възрастните често сутрин се събуждат в добро настроение, обичат работата си, грижат се за къщата и за семейството с удоволствие, ако те винаги са готови за приключения, търсене на интересна информация и забавления, детето е много по-вероятно да вземе този модел.

4. Запазете детството
Много родители са изкушени от идеята да „развиват от рано“ заложбите на детето. Това не е лоша идея, но има и много капани. Има разлика между обучение и стимулация. Не е необходимо да водите 2-годишно на сложни уроци и „развиващи“ занимания. Вместо на уроци по танци е достатъчно да танцувате заедно за 10 минути.
Детето трябва да изживее детството си и до го прекара основно в игри. Не бива да го лишавате от игрите, които са наистина важни за него, именно те развиват уменията му и са от полза за всякакъв вид учебни дейности.

Снимка: Getty

Често родителите записват детето в секции и кръжоци, които самите те харесват. Правилният начин е самото то да пробва различни дейности. Нека да избере това, което наистина му доставя удоволствие. Тази дейност трябва да е желана, да чака с нетърпение уроците, а не да отнема време от детството.

5. Акцентирайте на достойнствата му
Много майки често казват на дъщеря си: "Ти си най-красивата за нас.“
Същото важи и за умните и силни момчета. Опитайте се да избягвате общи фрази. По-добре е да обърнете внимание на конкретни достойнства. Например, можете да кажете, че той /тя има красиви очи, че кара колело много умело, че сте горди, че вече може да готви.

6. Работете в синхрон
Важно е родителите и бабата и дядото да са единни относно възпитанието и „инструкциите”, които дават на детето. Ако майката позволи на детето да се качи и да язди кон, а бабата не иска дори да го гледа от страх да не падне и да не се нарани, детето се обърква. На кого да има доверие?
Най-важното е да не обсъждате възпитателните си подходи пред детето. По-добре е предварително да постигнете съгласие, в момент, в който то не чува.
 

7. Оставете детето да безделничи от време на време
Това е много важен стимул за развитието: когато то е отегчено, мозъкът му активно мисли какво да прави. Ако го превърнете в машина, която ходи от сутрин до вечер на уроци, спорт, музика по график, има голям риск той да стане „ изпълнител“, а не креативен и щастлив човек.
Мона Василева