Орхидеи и глухарчета - защо някои деца постигат всичко с лекота, а други полагат неимоверни усилия

Теорията на проф. д-р Томас Бойс, описана в революционна книга (откъс)

11 септември 2019 г.

Снимка: Издателство "Софтпрес"

"Ако животът ви донякъде прилича на моя, вероятно постоянно сте треперели над децата си и тяхното бъдеще и дълго сте се чудели дали трудностите и изпитанията, пред които те се изправят, може по някакъв начин да се коренят във вашите собствени трудности. Вероятно сте се вълнували при всеки техен триумф или победа, живели сте за любовта им, гордели сте се с постиженията им и сте се измъчвали, когато им е било трудно или са били тъжни..."

Така започва книгата на проф. д-р Томас Бойс „Детето – орхидея или глухарче“ (изд. „Софтпрес“), посветена на родителството през 21 век - мисия, изпълнена с предизвикателства и скрити капани. Днешните деца имат повече възможности, отколкото предишните поколения могат да си представят, но отглеждането на щастливи деца, които се превръщат във възрастни, способни да разгърнат пълния си потенциал, изглежда все по-трудно.

Книгата комбинира революционна научна теория и задълбочени медицински проучвания, за да предостави нов отговор на редица въпроси, предизвикващи стрес и тревожност у съвременните родители: Защо някои деца постигат всичко с лекота, докато други полагат неимоверни усилия по пътя към успеха? Защо част от нас минават неуязвими през предизвикателствата, докато за други всяка промяна в ежедневието е свързана с неимоверни трудности? Съществува ли рецепта, която да ни помогне да разкрием истинския потенциал и да създадем най-добрите условия за развитие на всяко дете?

Теорията:

Д-р Томас Бойс е професор по педиатрия и психотерапия в Университета на Калифорния, Сан Франциско. Работил е като помощник-декан по научноизследователската работа в Университета за обществено здраве в Бъркли и като ръководител на катедрата по Развитие на детето в Университета на Британска Колумбия със Ванкувър. Съпредседател е на Програмата за детско и мозъчно развитие на Канадския институт за съвременни изследвания, член е на Изследователската мрежа за токсичен стрес при деца на Фондация JPB, част е от Съвета за деца, младежи и семейства на Националните академии на науките на САЩ и през 2011 г. е избран за член на в Националната медицинска академия. 

Проучванията на проф. д-р Томас Бойс са вдъхновени от личните преживявания в семейството и близките отношение със сестра му, с която като малки са неразделни. Пътищата на двете интелигентни и щастливи деца тръгват в различни посоки, когато семейството им е сполетяно от често срещани житейски несгоди. Томас продължава да се развива успешно, без видими последици от колебливата и нестабилна среда, а Мери стига до психично разстройство.

След години именитият учен започва проучвания в областта на детската психология и стига до формулирането на една елегантна теория. В „Детето – орхидея или глухарче“ тя се свежда до следното: според начина, по който реагират на стимулите от околната среда, децата биват два типа.

По-голямата част  – четири от всеки пет деца, наречени глухарчета, са издръжливи на повечето несгоди и успяват да реализират потенциала си, независимо от средата, в която растат. Останалите – т.нар. орхидеи – са твърде податливи, както на благоприятните, така и на неблагоприятните условия. Ако попаднат в нестабилна среда, орхидеите често страдат от физически и психични заболявания, но процъфтяват, ако бъдат отгледани по подходящия начин.

Екипът от учени на д-р Бойс прави множество проучвания в рамките на няколко десетилетия и стига до сложните причини за сформирането на децата орхидеи и глухарчета. Процесът е обяснен интересно и подробно в книгата, а изводите сочат към еднакво влияние на гените и околната среда.

Най-ценното качество на „Детето – орхидея или глухарче“ е практическата насоченост, която всеки учител, родител или настойник може да приложи в грижата за децата, така че да им осигури възможно най-благоприятната среда за развитие и да им даде шанс да се превърнат в успешни и щастливи личности.

„Детето – орхидея или глухарче“ е толкова революционна и в същото време заразителна като идеи, че 14 американски издателства наддават за правата на незавършения към онзи момент ръкопис. Три от офертите надхвърлят 1 милион долара за правата само за Северна Америка (САЩ и Канада). Търгът е спечелен от Knopf за 1,5 милиона долара, а правата са продадени за шестцифрени суми в Германия и Великобритания.

Откъс

В голямата си част това бяха предимно банални, незабележими притеснения – от онези, които присъстват в живота на всеки родител: двегодишното дете, което си цепва устната при падане, докато се опитва да пишка в мивката; петгодишното, което се чувства самотно и изоставено в детската градина; ученикът, който за една година сменя пет якета и четири катинара за шкафчето в училище; дванайсетгодишното, чиито „приятели“ го тормозят и редовно го навират в кошчето за боклук; петнайсетгодишният тийнейджър, който за ужас и неодобрение на родителите си кани всички на парти в семейната вила. Под една или друга форма, при отглеждането на децата си почти всички родители се сблъскват с тези тривиални неволи. Въпреки че от дистанцията на времето повечето от тях изглеждат смешни, в момента, в който се случват, може да ни създадат значителни главоболия и стрес.

Но болката на родителя, чиито синове или дъщери са се понесли стремглаво към употреба на наркотици, престъпност, депресия или приятелства, които им влияят зле, е притеснение от съвсем различно естество. Да гледаш как едно дете заплашително се отклонява от правия път и започва да изпитва на гърба си често необратимите последици от тези си действия е онзи вид родителско опасение, което се усеща почти на физическо ниво. То е присвиването на стомаха, паническото прилошаване от отчаяние и ужасът, който прогонва съня, спъва мислите ти на работното място и може да подкопае дори най-стабилния брак заради липсата на комуникация, ожесточението и разочарованието.

Неописуема агония е да гледаш как едно дете навлиза все по-навътре в мрачната територия на сериозни психологически проблеми, пристрастяване, провали в училище или криминални престъпления. Въпреки че като родител никога не съм имал такива притеснения, през голяма част от живота си съм живял с тази болка заради сестра ми, за която предстои да разкажа.

Една от най-амбициозните цели на тази книга е да предложи успокоение и надежда на тези изстрадали „семейства“ – на родителите, учителите, братята и сестрите и всички останали, които са изгубили вяра в бъдещето на дадено дете; и на тези, чиято вяра във вродената добрина и потенциал на децата е силно разклатена. Защото в историята на реторичната фигура на речта, от която идва енигматичното заглавие на тази книга – метафората за орхидеята и глухарчето, – е заложена дълбока и често ползотворна истина за произхода на страданията и спасението във всеки индивидуален живот. Повечето деца – в семействата ни, в класните стаи, в различните общности – малко или много приличат на глухарчета – прогресират и процъфтяват почти навсякъде, където ги посееш. Подобно на глухарчетата това са по-голямата част от децата, чието благосъстояние е тясно свързано с тяхната вродена издръжливост и сила. Съществуват обаче и други деца, които, подобно на орхидеи, могат да залинеят и да увехнат, ако не получават достатъчно грижи и подкрепа, но които – пак като орхидеите – могат да се превърнат в същества с необикновена красота, сложност и елегантност, ако растат сред съчувствие и добрина.

Едно конвенционално, но сравнително повърхностно схващане гласи, че децата са или „уязвими“, или „издръжливи“ на изпитанията, пред които ги изправя животът. Нашето проучване, подобно на много други, показва, че контрастът уязвимост/издръжливост е неправилен (или най-малкото подвеждащ) дуализъм. Това противопоставяне има недостатъка да приписва слабост или сила на индивидуални подгрупи деца и да засенчва по-дълбоката реалност, че децата просто са различни – като орхидеите и глухарчетата – по своята чувствителност и възприемчивост към условията на живот в средата, в която растат. Подобно на глухарчета, повечето деца могат да процъфтят при всякакви условия, с изключение на най-тежките, но малката част от тях, подобно на орхидеи, или се отрупват в разкошен цвят, или отчайващо вехнат, в зависимост от грижата, която полагаме. Тайната, която тази книга разкрива, е, че онези деца орхидеи, които пропадат или се провалят, могат също толкова лесно да се изпълнят със сила и желание за живот и да процъфтят по най-удивителни начини.

(…)

Ще разкажа как се появяват орхидеите и глухарчетата, защо в едно семейство децата никога не растат при еднакви условия, как епигенетиката променя из основи разбирането ни за взаимоотношението гени-среда и как то определя кои сме и какви ще станем. Ще резюмирам събраните до момента сведения за всички начини, по които се проявяват разликите между хората орхидеи и глухарчета по отношение на здравето, хроничните заболявания, постиженията в развитието и образованието, както и по отношение на положителната реакция при превантивна намеса. Ще разкажа за обичта, грижата и окуражаването, от които се нуждае детето орхидея – независимо дали сте му родител, учител, лекар, или става въпрос за самите вас, – и как невероятният потенциал на човека орхидея може да се отприщи в социалната среда, която създаваме.

За децата орхидеи светът понякога е страшно и объркващо място, но за наша най-голяма изненада се оказва, че с достатъчно любов и подкрепа те могат да се справят също толкова добре, че дори и по-добре, от своите събратя глухарчета. В края на краищата не уязвимостта, а чувствителността е определящото качество на орхидеята и ако тя получи правилната подкрепа, тази чувствителност може да я отведе до голямо щастие, успех и красота.

Докато очертавам основните характеристики на живота на орхидеите, ще споделя и някои размишления за тези от нас, чийто живот е по-близо до този на глухарчетата и ще отбележа колко жизненоважна е ролята на тези индивиди за – както го нарича Джордж Елиът – „растящото добро в света“. Макар и от доста различно естество, глухарчетата имат свои собствени житейски проблеми и предизвикателства, които също е важно да бъдат разбрани и дефинирани. Ще открием също, че зад удобните категории „орхидея“ и „глухарче“ стои широк спектър от чувствителност към света и всички ние попадаме някъде между двете крайности. Накрая това, което ще искаме да запомним и запазим, е забележителният начин, по който се допълват орхидеите и глухарчетата; как едните са полезни на другите, как си помагат, как се обичат; симетрията и взаимността на техните симфонични роли в човешката история и тяхната съвместна еволюция, породена в отговор на различните житейски дилеми.

По-красноречив за глобалните проблеми, които тази книга засяга, обаче е фактът, че именно децата са най-уязвимите сред най-безсилните, най-зависимите сред онези, чието оцеляване зависи от благотворителност и милостиня. Нашите деца са тези, които не могат да се справят сами, не могат да оцелеят без защита и помощ, които страдат най-много от провалите и неблагоразумието на човечеството. Както ще видим в следващите страници, децата орхидеи са онези особено чувствителни към грижите и отношението ни малчугани.

В глобалния мащаб на човешкото общество обаче всички деца са орхидеите на света.

Коментари
Последни видеа