Послушното дете – мечта за всеки родител

Японските деца са възхитителни - те са добре възпитани, приветливи, доброжелателни и рядко губят контрол над чувствата си. Едва ли ще видите дете в Япония, което да разиграва истерии в магазина, защото не може да получи желаната играчка (въпреки че, разбира се, има изключения).
Ако искате да научите нещо от японците, вижте основните им принципи на възпитание.

Връзката майка-дете е много силна 

В Япония връзката между майка и дете е наистина силна. Те спят заедно, а майката дълго време носи отрочето се в нещо като слинг (онбухимо), а днес в съвременните му аналози. Сведения за тази древна традиция може да намерите в японската художествена литература.

Връзката „майка - дете" е и на емоционално ниво: майката приема всичко с любов, търпение и грижа. В нейните очи орточето ѝ е най-добро и перфектно. А преди да навърши 5 години, му е позволено да прави каквото иска – това е основно правило.
„Без наказания, без забрани, а принудата е толкова нежно и лека, че изглежда така, сякаш децата се отглеждат сами.  Япония е детски рай, в който няма забрани".
Този принцип позволява на децата да знаят, че са добри.

Принципът на икуджи

Той гласи, че до 5 години детето е бог и може да прави всичко, а след 5 г. то е слуга. Това не означава безнаказаност и глезене, както смятат много чужденци. Този подход гради у детето самочувствие и увереност: "Аз съм добър и обичан". Това отношение допринася за формирането на “amae”.
Няма аналог на тази дума в други езици. Тя може да бъде преведена като „зависимост от любовта на близките“ или „привързаност“.

„Аmae” е в основата на отношенията между деца и родители.
В основата е сърдечната връзка. С други думи хлапетата могат напълно да разчитат на своите родители и на любовта им, а по-късно възрастните могат да получат същото отношение от порасналите си вече деца.
Майките формират тази “amae”, обграждайки децата си с любов и приемайки грешките им със снизхождение.
Много съвременни проучвания сочат, че подобен подход намалява честотата на разстройства с дефицит на вниманието и тежестта на проявите от аутистичния спектър. Докато твърде строгият подход, увеличава риска от подобни проблеми.

Японската система за възпитание

Вероятно всички са чували за системата за възпитание на икуджи (детето до 5 години е бог, от 5 до 15 - слуга, от 15 – равен). 
Много хора тълкуват това много повърхностно: сякаш до 5-годишна възраст на детето всичко му е позволено, след това – не. Всъщност философията на икуджи е насочена към обучение на всеки като член на колективното общество. В него интересите на индивида отстъпват на заден план.
Японските родители се стремят да отглеждат хармонична личност, която ще намери своето място в системата и в същото време тя ще може да постигне целта си, без да подценява себе си.

На първия етап („бог“) родителите обграждат детето с безусловна любов и подкрепа. На втория етап („слуга“) тази любов не изчезва. Просто детето се научава да живее активно по правилата на обществото и се стреми да заеме своето място в него.

В същото време силната привързаност към майката, която се е формирала в ранните години, оказва голямо влияние върху детето - то се опитва и с всички сили се стреми да се държи правилно, за да не я разочарова.

„В Япония не сравняват децата помежду им. Учителят никога няма да отбележи най-доброто в класа и да се скара на най-лошото, не се оплаква на родителите, че хлапето им рисува лошо или работи по-бавно от другите. Дори по време на спортни събития - „приятелството печели“ или поне един от отборите “, се казва в книгата „Образование на японски“ (авторите са специалисти в културата и историята на Япония, които са живели и работили в тази страна).

А на последния етап („равен“) детето се смята за зрял член на обществото. Приема се, че оттук нататък  вече е късно то да се образова. Родителите само могат да берат плодовете от своите усилия.

Семейството – най-голямата ценност

По правило майката отговаря за отглеждането на детето. Тя прекарва много време с него - японците вярват, че не си струва преди 3-годишна възраст то да бъде оставено в ясли или градина. И обикновено детето не се дава за отглеждане на баби, нито използват услугите на бавачки. Но в същото време голямо значение се отдава на „разширеното" семейство: децата активно общуват с баби и дядовци и други роднини.
Семейството е вътрешният кръг, в който цари „амае“ и където то винаги ще бъде подкрепяно и обгрижвано.

По материали на Journalzen.com, Мона Василева