Снимка: Shutterstock
Появата на второ дете е радостно, а в това време и отговорно събитие в живота на всяко семейство. Много майки разчитат, че по-голямото ще стане техен верен помощник, че с огромна радост ще носи чист памперс, ще подават биберона, ще разхожда бебето в количката, ще...
Би било прекрасно, но не винаги се случва.
По-голямото дете расте отговорно, дисциплинирано, трудолюбиво – качества, които ще са му необходими през целия живот. Резултатите от психологическите изследвания сочат, че повечето батковци и каки притежават такива личностни качества като отговорност и перфекционизъм. Те се обучават успешно в училище, а след това бързо стават квалифицирани специалисти.
И въпреки, че големите деца с радост се включват в „живота на възрастните“ и помагат в отглеждането на по-малките, родителите трябва да помнят, че каката ще смени с удоволствие памперса един път. След това може да го прави, само за да не разочарова родителите си. И от страх да не загуби любовта им. Затова ще се стреми да изпълнява всяка всяка молба за помощ, дори да е в ущърб на собствените ѝ интереси.
И непрекъснато ще чува: „Ти си вече голяма, длъжна си да помагаш в грижите за брат си, защото той е по-малък“.
На него/ нея нищо не му остава освен да се съобразява с тези изисквания. А думите, които в началото са го радвали, по-късно будят различни чувства. И всяко дете реагира по свой начин.
Едни открито протестират (“Няма да разхождам сестра си, отивам да си играя с количките !"), други не обявяват директно своето недоволство, но го показват с постъпките си (искат да ги гушкат и да ги носят на ръце, а нощно време притичват в леглото на родителите си).
Най-често обаче по-големите деца се примиряват със своите нови задължения и остават на заден план собствените си интереси и увлечения. За тях безметежното детство приключва преждевременно. Започва животът им на възрастни.
Как се отразява това принудително „порастване“ и от полза ли е за детето? Определено – не.
Безгрижното детство - тичане на воля, игри, по-малко отговорности – са условие дацата да растат щастливи. Затова родителите трябва да са особено внимателни към голямото дете, когато бебето дойде.
Безспорно е добре, че то е научено да помага, но нека го прави, без да го лишавате от детство.
Кои са важните стъпки?
1. Разрешете на голямото дете, понякога да бъде малко
Отделете време да го гушкате, да го поглезите, да му изпеете любима песничка преди сън. Появата на бебето не значи, че с по-голямото дете няма да си играете, защото е „пораснало“.
2. Когато имате изисквания към него, се водете от възможностите му, а не от това, че е по-голямо
Добре е да си повтаряме, че по-голямото дете е дете, а не възрастен. Затова не е добре да го караме да върши неща, които все още не може. Не е разумно да го оставяме да гледа половин ден сестричката си. За него това е непосилна задача.
3. Помнете, че по-голямото дете е длъжно да има не само допълнителни отговорности, но и свързани с това права
Често родителите искат по-голямото дете да не се глези, да помага, да бъде стриктно, трудолюбиво ...
В същото врече му забраняват да играе на таблет, да гледа до по-късно телевизия, защото не е достатъчно голямо. С подобна система от изискванията няма да се съгласи дори най- послушното хлапе. И , ако към него има задължение като към „възрастен“, трябва да има и права на „възрастен“ .
4. Опитайте се определението “по-голям“ да е свързано с положителни емоции
По-рядко използвайте това определение, ако отправяте критика към хлапето и по-често го използвайте, ако искате да го похвалите. (Каква голяма помощница си станала!)
В този случай тя ще е горда, че е „голяма“.
5. Старайте се да намерите време за общуване само с по-голямото
Много родители смятат, че по-голямото дете е достатъчно самостоятелно и няма нужда от внимание. Това е грешка. Напротив. С появата на бебето, то има по-голяма нужда от внимание и да чувства, че родителите не го обичат вече по-малко.
По-голямото дете в семейството е безспорно главният помощник на мама. Но детството е веднъж в живота и не бива да го забравяме. И като родители е добре да направим така, че хлапето с радост да си спомня тези години.
Татяна Богачева, адаптация Мона Василева
