Сигнал за бедствие: поведението на детето го издава

Често в привидно благополучни семейства се случват страшни неща. Има някои тревожни звънчета, на които учители, възпитатели, близки на детето и семейството, трябва да обърнат внимание, съветва  deti.mail.ru.

Наскоро пресата писа за момиченце, което майка ѝ заключва в шкафа. 13-годишният син бил ням свидетел на случващото се, а 3-годишното момиченце разказвало за „куклата, която стояла в шкафа и изглеждала като жива.“ Всички обаче смятали, че разказът ѝ е плод на фантазии и не обръщали особено внимание на случващото се.
Има сигнали, които издават какво става зад затворената врата на дома.
Ето някои от тях.

Детето внезапно започва да се държи лошо

Поведението на детето може да стане „непоносимо“ по много причини. Те обаче винаги са свързани с взаимоотношенията между родителите и обстановката в дома.
Лошото поведение е просто „покривът“ , който се вижда, а за да се разплете проблемът, трябва да се стигне до основите – да се спуснем няколко нива по надолу, обяснява известната психоложка Людмила Петрановска.

Поведението на детето зависи от ресурсите на родителите

Ако майката и таткото са уморени, изтощени, депресирани – те не са в състояние адекватно да реагират дори на незначителните проблеми в дома и на пакости на децата. Когато родителите са потиснати, децата също са в състояние на стрес.
Странното поведение на детето може да има различни прояви - от самовглъбяване до истерии.
Понякога това е свързано с възрастовите кризи – на 3 и на 7 години, както и по-късно в периодите на преходи, които имат свои особености.

Необичайни асоциации

Детето прави асоциации – свързва едно с друго и това означава, че то има творчески потенциал. Например при споменаване на пустиня – се сеща за камила, пясък, кактуси.
Ако детето обаче асоциира обичайни предмети и явления с нещо необичайно, трябва да се замислите.
Едно сравнение може да разкрие детайли, които са важни.
Така, благодарение на детските асоциации, възрастните успели да разберат, че в кооперацията им живее ексхибиционист.

Безкрайните въпроси

Децата обичат непрекъснато да задават въпроси. „Какво, ако ... Какво ще стане, ако Луната падне на Земята?“. И това са нормални въпроси за всяко любознателно дете.
Но и към абсурдните въпроси родителите трябва да се отнасят с внимание и търпение. Проблемът е, че децата още не умеят открито да говорят за своите потребности и желания, опасения и тревоги.
Ако например хлапето знае, че в центъра на града е трудно да се намери тоалетна, преди разходка да центъра то може да попита с увъртане: „ Какво ще се случи, ако човек престане въобще да ходи на тоалетна?“
А въпросът „Мамо, ти ще умреш ли?“ , може да разкрива страха на детето да не загуби майка си.

Игри със специфичен сценарии

Не е тайна, че детето копира поведението на възрастните. Ако искате да „се видите“ как разтоваряте по телефона, наблюдавайте как ви имитира детето.
Ако хлапето разиграва битови сценарии, то те вероятно пресъздават нещо от живота на семейството.
За агресия свидетелства боят на една играчка с друга. Ако пък пресъздава сцени, в които героите осигуряват храна или обратното устройват пир, това може да означава, че в къщи често не достига храна.
Детето мисли различно. Като чуе нова информация, въображението му рисува картина от познатата действителност. Затова, за да разбере дадена ситуация, му трябват конкретни, нагледни образи. А в игрите си то отработва своите страхове и надежди.

Снимка: Guliver / iStock

Творчество с мрачни сюжети

Детските рисунки могат да „разкажат“ много за ситуацията в семейството.
Черните тонове са характерни в рисунките на деца до 5-годишна възраст и те не бива да ви притесняват. Това е така, защото на белия лист черното се откроява.
Ако обаче по-голямото дете използва само черна боя, може би е разумно да се консултирате със специалист.
Обърнете внимание не само на цвета, но и на сюжетите в рисунките. Те може да са ключ към проблемите, които преживява семейството. Например от рисунката на ученик, който изобразява хората само с наведени глави, психологът установява, че в семейството има сериозни проблеми.

Често боледуване, без диагноза

Известно е, че емоционалното състояние оказва огромно влияние на самочувствието на човек. И ако възрастните имат възможност да се справят с негативизма, то при децата психичното състояние може да е причина за постоянно боледуване.
Ако детето боледува често, а лекарите не могат да установят причина, добре е да се замислите за психичното му състояние.
„Често боледуващото дете“ не винаги е медицинско понятие. Ако няма видима причина, обърнете внимание на обстановката в училище и в семейството.
Например, детето усеща напрежението между родителите, то започва да се тревожи. И в един момент решава, че „болестта му“ ще съберете мама и татко, защото възрастните ще фиксират вниманието си върху него. Ако обстановка е напрегната, честото боледуване на детето е „спасение“ за семейството. От друга страна постоянният стрес в дома отслабва защитните сили на организма на хлапето, и всеки вирус край него може да го разболее.
В тези случаи психолозите съветват родителите да работят върху отношенията си - или да ги подобрят или да се разделят, за да не мъчат детето.

Мона Василева