Три модни тенденции във възпитанието, които вредят на детето

Днес се отнасяме отговорно, дори научно към възпитанието на детето. Ние не само сме въвлечени в неговия живот, ние буквално сме назначени на щат „родители“.
В помощ на тази роля има стотици книги, статии, както и лекции за новите методи на възпитание. Повечето от тях категорично отхвърлят опита от миналото: вместо строго възпитание – абсолютна свобода. Вместо родителски авторитет – приятелство, а вместо строги правила за поведение, се стига до пълната им липса. Така от една крайност, се изпадна в друга. А това е още по-лошо за децата.
Защо, разказва психоложката Марина Мелия.

Излишна свобода
Идеята за свободно възпитание някак си често се бърка с липса на правила и по-скоро с отсъствието на каквито и да е норми. Родителите разрешават всичко на детето, защото така искат да му създадат увереност. Става обаче точно обратното – детето нервничи.

Опасност: отсъствие на опора, неувереност.

Защо? Защото детето се нуждае от граници, правила и норми. Именно границите му дават усещане за безопасност.

Ако няма правила, децата не се чувстват спокойно. Това не значи, че трябва да стягаме детето в строги рамки, както това е било в миналото.

Какво да направим?

Да изберем едно-две правила, които нито ние, нито детето не бива да нарушаваме и то при никакви условия.
И, ако сме му казали, че може да поиграе на таблета само 1 час на ден, то трябва да спазваме това правило.
Родителското „не“ трябва да означава „не“, без значение какво в момента прави то: лежи на пода, тропа с карака, крещи или пък точно обратното – казва на майка си: „Маме, ти си ми най-любима, нали няма да ми откажеш...“
Децата много добре се приспособяват и точно знаят слабите ни места. Затова е важно, преди да кажем „не“, да си дадем точна сметка дали сме готови да устоим до край.
Защото „не“ слага граница и детето чувства точно къде е тя. И има вече опора. Тогава свободата е наистина свобода, а не всепозволеност ...

Опит да им бъдем приятели
Майка с гордост признава, че синът ѝ дори не я нарича „мама“, а само по име, защото те са приятели. Със същият ентусиазъм говори и бабата за своя внук.
Дружбата с детето е втората модерна тенденция, която проваля живота на децата.

Докато те не пораснат, е вредно да дружите с тях.
Семейството – това е система и в това има определено йерархия, в която всеки трябва да играе своята роля.
Ролята не родителя е да се се грижи, да храни, да облича, да създава правила, норми, да говори, да казва какво е добро, какво е лошо, да наставлява.
Ролята на детето е – да слуша, да внимава, постоянно да пробва да наруши границите, да протестира.
Родителските функции може да изпълнява само този, който се намира в позиция „от горе“ . В случая на дружба - като детето е равно с родителите, те губят контрола.

Да си представим тази ситуация. Майката е в развод. Тя с 8-годишния си син са приятели, но среща  нов мъж и пита детето си: “Как е. Този мъж харесва ли ти?“ Аз искам да се омъжа за него!“ Детето е против, а майка му нищо не може да направи – нали са приятели.

Опасност: На раменете на детето се стоварва отговорност, която то не е в състояние да поеме и не е готово. Целият възпитателен процес се нарушава. Когато детето стане тийнейджър, то иска да общува с връстниците си, а майка му се обижда: „Ние сми приятели, ти вече не ми ли се доверяваш?“
Желанието да сме приятели с детето, която съвременното общество насърчава, нарушава един от важните психологични закони. Че е нужно да се спазва йерархия, която е задължителна във всяко семейство.

Какво да правим?
Дружбата с детето – това е неудачен опит да установим с него отношения на доверие и уважение. Важно е да ги градим от първия му ден – но със строго определени граници – и за себе си, и за детето.

Снимка:Shutterstock

Децата често могат да кажат на родителите си нещо неприятно, да посегнат или да хвърлят играчки по тях. Това трябва строго да бъде прекъснато. Дори, ако детето е съвсем малко и посята да удари мама, трябва да бъде спряно и сериозно да му кажем : „Не, това не бива!“ 
С това започва установяването на границите.Ние постепенно го учим да казва „не“ и да не прави това, което не бива. Когато ние като родители стоим и заемаме ролята си, срещаме доверие и уважение.

Безделието е строго забранено
Ако попитате родители с какво се занимават децата им в свободното си време, те ще възкликнат удивени: “Какво свободно време – те са на училище, спор, английски ..." 
Истината е, че се опитваме така да планираме живота на детето, че то да няма свободно време. А това е огромна грешка в съвременното възпитание.

Опасност: липса на самостоятелност, креативност, лидерски качества.
Ако детето е в рамките на един твърде натоварен дневен режим, „излизайки на свобода“ не знае, как да се разпорежда със свободното си време.
И виждайки това, веднага решаваме, че трябва да натоварим детето още и още, защото това е по-добре отколкото да не прави нищо или да стои в социалните мрежи.
До един момент то ще следва нашата програма, дока не се противопостави категорично:“Стига. Нищо не искам“

Какво да направим?

Отделете в „разписанието“ на детето и лично свободно време – което да не е запълнено с нищо, да стои без работа, да не прави нищо или какво то си реши.
Създайте му условия за свободна игра.

Повечето игри и занимания днес имат конкретни инструкции и алгоритми за действие. Децата не могат да си измислят игра, да разпределят ролите, да включат нови участници.
Днес изчезна „дворната култура“ - когато хлапетата от различни възрасти се събираха на двора за игри и по-големите предаваха опита си на по-малките. Сега те са заменени от таблетите.
А за децата, особено в периода преди да тръгнат на училище, е важна свободната и неструктурирана игра, в която няма предварително установени правила, в която те могат спонтанно да фантазират и винаги да направят и да постигнат невъзможното.
Играта е своеобразен „тренажор“ на въображението. Където детето е Малечко-Палечко, а след минута – космонавт, който е стъпил на Луната.
Родителите трябва специално да създадат пространство, където те да играят да измислят собствени игри и правила и сами да раздават роли в тези игри.

Мона Василева