Защо не мога да се променя

В интернет може да намерите много съвети за това как да направите трайна промяна в живота си. Този факт води до два извода. Първо, много хора отчаяно търсят начин да внесат промени в живота си. Второ, постигането на значителни промени в живота е настина, настина трудно. Каква е причината за това?

Това е въпрос за милиони долари, който усилено се изучава от армии от психолози. Засега той няма прост отговор. Но най-близкото нещо до отговор, което съм виждала, е коментар на изпълнителния коуч Стив Шлафман, който се появи в пощата ми под под формата на издание на бюлетина Every.

Движещи сили > съпротивителни сили = промяна

„Кърт Левин, бащата на теорията за промяната, беше един от първите хора, които разпознаха и писаха за съпротивителните през 40-те години на миналия век“, обяснява Шлафман. „Той твърди, че за да бъде постигната промяна, „движещите сили“ трябва да бъдат по-мощни от „съпротивителните сили“, добавя той.

Когато искаме да започнем спортуваме повече или най-накрая да се осмелим да се захванем с мечтан проект, склонни да мислим, че проблемът е изцяло в мотивацията. Не го искаме достатъчно, твърде сме мързеливи или пък ни липсва самоконтрол. Ако можехме просто да развием по-силна воля, всичко щеше да е протече по желания от нас начин. Но в модела на Левин това, което те тласка напред, е също толкова важно, колкото и това, което те възпира. Промяната идва не само от повече решителност, но и от по-малко пречки.

Пречките пред промяната могат да бъдат външни, като натоварен график или пък невероятно изкушаваща сладкарница на ъгъла до вашия дом, но много по-често те са вътрешни.

„По-голямата част от съпротивата във времето произхожда от нас, въпреки че смятаме, че идва от външни източници като семейство, време, обезвластяващ шеф или график. Тази съпротива иска да поддържаме статуквото, така че ни кара да се чувстваме комфортно, задоволени и в безопасност, дори ако в действителност искаме нещо да се промени“, Шлафман.

Най-голямата пречка пред промяната често са гласа (или гласовете) в главата ви

На практика тази съпротива често се проявява под формата на онзи глас в главата ви, който се опитва да ви разубеди да не правите нужните неща, за да постигнете желаната промяна. Формите, които той може да приеме, са почти безкрайни, но Шлафман услужливо посочва някои от най-често срещаните типове гласове, както и някои от типичните неща, които може да чуете да казват:

Критикът – „Просто се откажи. Не си способен да постигнеш това. Нямаш нужните качества. Не си достатъчно привлекателен. Не си достатъчно добър. Не си достатъчно умен. Не си достатъчно талантлив. Ти си провал. Не си достоен. Никога няма да успееш.“

Постоянно отлагащият – „Твърде много неща се случват в момента. Това може да почака. Просто ще се заема с това утре или по-късно тази седмица. Сега не мога да намеря време. Просто нямам мотивацията в момента и условията не са идеални. Всъщност ще е по-добре да започна следващата седмица.“

Бунтовникът – „Не можеш да ми казваш какво да правя. Всъщност мразя да ми казват какво да правя. Марширувам в ритъма на собствения си барабан . Правила? Какви правила?“

Циникът – „Това няма да се получи. Има 0% шанс да успееш. Знаеш ли изобщо какво означава това? Нямаш уменията или знания. Няма смисъл да опитваш. Просто се заблуждаваш.“

Маниакът на тема контрол – „Нека да управляваме и наблюдаваме това отблизо. Всъщност, нека въведем някои правила и предпазни рамки, за да сме сигурни, че ги спазваме. Какво правиш? Ти каза, че няма да правиш това, и ето ни отново. Защо това продължава да се случва? В момента сме извън контрол.“

Самодостатъчният – „Не мога да помоля за помощ или да се доверя на някой друг с това. Трябва да го направя сам. Всичко зависи от мен. Не мога да си позволя да изглеждам слаб или некомпетентен. Нося тежестта на света на раменете си“.

Продължението четете в Мениджър Нюз