Защо родителите са бесни, когато трябва да учат с децата

Да помагат, да следят и проверяват, да учат заедно с децата – това са алтернативите, които имат родителите днес. Без значение дали хлапето ходи на занималня или се подготвя само, често се налага те да учат заедно с него и това ги вбесява. Някои от тях чистосърдечно признават, че няма друго занимание, което да ги вади от равновесие, като ежедневната подготовка на уроците заедно с хлапетата.

Защо адекватни хора се превръщат в чудовища при вида на учебника по математика, разказва психотерапевтът Ана Привезенцева.

В тази ситуация, според специалистката, родителите са завладени от две мощни чувства – безсилие и гняв.
Ето защо.

Срам

Двойката в бележника сама по себе си не може да породи чувство за срам у родителите. Само че ние живеем в общество, в което детето, което изостава и има слаб успех, е позор за родителите.
Логиката е следната: детето носи двойки, значи родителите не са заинтересувани и не са в състояние да му помагат и да работят с него у дома. Или това дете просто е тъпо – което същото така си е за срам.
Този обществен срам, който поражда лошият успех, е основно, базово чувство втълпено на всеки от нас.
Днес, когато много се говори за насилието в семейството – емоционално и физическо, често забравяме, че именно обществото налага на родителите такива правила на поведение. И точно неуспехът и свързаният с това срам ги кара да се държат агресивно.

Безсилие

Още един сериозен проблем – на родителите им е безинтересно и скучно да се занимават с уроците на детето. Естествено няма как да им е особено забавно. Преди години те са учили, но това е било отдавна. Дори игрите с хлапето са по-интересни и могат да бъдат увлекателни, за разлика от уроците. 
И, ако докато се състезавате с коли или играете на принцеси крайният резултат не е особено важен, то при подготовката на уроците непременно трябва да се стигне до определен успех. Тук отново при провал и неуспех, родителите са попарени от срама.
Засрамени, те се занимават с нещо, което им е напълно безинтересно, и дълбоко в себе си тайно се надяват, че детето бързо ще се справи и ще научи всичко.
Бързо обаче нищо не се получава. Особено, ако детето е пришпорвано и принуждавано, то често отказва да се съобразява с изискванията и тормозът става двоен.

Така родителите отново се сблъскват със своето безсилие и безпомощност. Те не са в състояние да накарат хлапето да научи материала, ефект от усилията – няма, и какво остава?
Те започват да крещят, да обиждат детето в отчаяните си опити някак да променят ситуацията. И ги обхваща безсилна злоба.

Какъв е изходът

Поемете дълбоко въздух

Оценката какъв родител и човек сте, а също така и на децата, не зависи от бележките в училище, нито от мнението на околните.

Ние обичаме близките си, именно защото ги чувстваме близки, а не заради това, че са успешни. А отговорността за собственото ни емоционално състояние  е лична – на всеки от нас.
Ако на родителите им се струва, че детето ги вади от нерви, че „издевателства над тях“ и това събужда тяхната агресия, това е техен проблем, а не на детето.

Ако не могат да се справят, е по-разумно да потърсят помощ от специалист и да поработят над гнева, срама и другите емоции. Защото гневните родители могат да унищожат детето не само за двойките, но дори и за четворките, които получава в училище. Те обикновено са обзети от чувство за перфекционизъм и искат винаги да усещат, че държат ситуацията под контрол.

Да се  делегират отговорности

Има деца, които просто седят, без да правят нищо и чакат родителите им да се върнат от работа, за да седнат заедно да учат. И защо сами да се мъчат с уроците, когато мама още е няма? 
Консултация и съвет търсят родители на 16-годишни и се оплакват: “Ние учим до сред нощ!“ или „Ние слабо се справяме с уроците и се страхувам, че няма да завършим училище!“.
Всъщност родителите отдавна са завършили училище и няма нужда да го завършват втори път, нали?
Уроците са отговорност на детето. Особено след 5-и клас. А за родителите остава задължението да следят за успеха и, ако се налага и има затруднения, да помогнат.

Обърнете внимание на здравето

Програмата в началното училище не би трябвало да затруднява детето. 
Има обаче състояния, които трябва да се установят на време като дислексия, дисграфия или забавяне на развитието.

Ако детето в продължение на месец не може да запомни колко е 2 плюс 2, значи има проблем и трябва да потърсите специализирана помощ. Първо поговорете с училищния психолог, а след това, ако той прецени, и с други специалисти.

Най-важна е топлата семейна среда

Спокойната обстановка в семейството и обичта са много по-важни от уроците. Светът няма да свърши, ако детето не си е научило урока или е пропуснало да напише домашните. 
Във всяка ситуация, в която не откривате отговор, опитвайте да съхраните доверието в отношенията. Много е трудно те да бъдат запазени, ако родителят по цял ден крещи и обижда , а детето – реве.

Ако усетите, че нямате сили спокойно да обясните, по-добре намерете човек, който е по-спокоен и може да го направи вместо вас. Ако нямате достатъчно финансови възможности, може да намерите помощ от деца от горните класове. Поговорете с класната на детето и поискайте от нея съвет и подкрепа. Не е нужно да мъчите себе си и детето, да объркате отношенията, които много трудно след това се оправят.

Мона Василева