Защо се задоволяваме с по-малко, отколкото заслужаваме

Всички сме склонни да избираме партньори, които отразяват визията ни за себе си и нашия свят. За съжаление, това означава, че пристрастените към любовта са привличани от партньори, които им напомнят за техните нефункционални семейни връзки, в които никога не са имали онова, от което са се нуждаели. Това е изключително иронично, защото, те търсят някой, който да бъде тяхното всичко, а в крайна сметка се задоволяват с много, много по-малко.

Ето някои от причините, поради които зависимите от любовта остават във връзки, които просто не им дават това, от което се нуждаят.

Отричане. Отричането на реалността (кой е наистина нашият партньор, кои сме ние наистина, дали наистина сме щастливи в отношенията) ни държи в заблуда относно нашия партньор и себе си. Виждаме само това, което искаме да видим, и обясняваме останалото.

Илюзии. Вярваме, че можем да променим хората – да бъдат онова, което искаме те да бъдат. Предполагаме, че по някакъв начин ще се държат по различен начин с нас или ще можем да ги накараме да се държат по различен начин. Убеждаваме себе си, че щом се оженим, партньорът ни ще се превърне в човека, за когото копнеем.

Ниско самочувствие. Доброто самочувствие е резултат от емпатичното и възпитателно родителство, но ако израснем в семейство, в което нашите нужди не са посрещнати, валидирани или признати, ние се чувстваме невидими, а нашите потребности нямат значение. Това може да доведе до усещането, че сме недостойни и недостатъчно добри, защото сме били невалидирани и неразбрани.

Срам. Под срама се крие дълбоко чувство на самоосъждане и неадекватност. Ние се чувстваме недостойни, непорочни и несвързани със себе си, а оттам и с другите. Когато развием ниско самочувствие, което произтича от срама, ние в крайна сметка саботираме нашите взаимоотношения, като се опитваме да контролираме, да спасяваме и/или да угодим на отсрещния.

Зависимост. Нездравото привързване към някого не е същото като здравословна връзка с някой, на когото може да се разчита. По същество не можем да разпознаем нашата пълнота и завършеност, така че вместо това влизаме в отношения като половин човек — някой, който се чувства непълноценен без партньор.

Чувство на празнота. Това чувство е резултат от израстването в семейство, където нашата нужда от грижа и съпричастност не е била посрещната. Ако нашата основна потребност от привързаност не е осъществена, придобитото чувство на изоставяне създава у нас депресия, безпокойство, хронична самота и изолация — всички аспекти на празнота или чувство на нищожност.

Страх от изоставяне и отхвърляне. Липсата на връзка със значимия възрастен може да причини екстремен страх от изоставяне, което води до осакатяване на детето — поемане на отговорност, която надхвърля онова, за което детето е способно да поемем отговорност.

Целия текст четете в Обекти.бг