Защо в много "благополучни" семейства животът на децата се оказва ад

Родителите винаги опитват да направят най-доброто за детето си. Изключенията изглеждат редки и като че ли се отнасят предимно за семейства в неравностойно положение. Общественото мнение ги осъжда или съжалява. Всъщност материалното благосъстояние не е основното. В много на пръв поглед добри семейства, животът на децата се оказва ад.
Защо се случва това обясняват специалисти пред Rambler.
Смятаме, че травмираните възрастни са слабаци, които не са успели да издържат житейските трудности. Никой дори не се замисля, че корените на всички проблеми в настоящето идват от детството.
А да нараниш дете е наистина лесно. Хлапето винаги е беззащитно, ако възрастният не му дава любов, стабилност и чувство за сигурност. Смятаме, че разводът ще го засегне, но пропускаме ежедневните словесни битки в дома. Струва ни се, че чистите и нови дрехи са много важни, но никой не се интересува дали то е обградено с любов и с внимание.
Работещите родители прекарват с хлапето си няколко часа сутрин, няколко часа вечер. По това време е важно да отделят време, да обсъждат проблемите от ежедневието в училище или в детската градина. Да разберат какво тревожи душата на този малък човек.
Ако тази връзка и внимание липсват, с течение на времето родителят се превръща просто в надзирател-контрольор. Човек, с когато детето няма какво да споделя. 
Как можете да избегнете това?

1. Погрижете се за себе си

Не прехвърляйте емоциите си върху детето, то не е в състояние да разбере всичко, но се чувства отговорно. Ако денят ви е бил лош и съпругът не е оправдал очакванията ви, не трябва да показвате настроението си пред детето. То наистина приема и усеща вашите емоции, но поради липса на опит и знания не може да ги интерпретира правилно.
Повечето деца лесно разбират негативното, но доста примитивно. Смятат, че причината за огорченията на мама или татко, е самото то.
Ако нямате ресурс да говорите спокойно с детето си, помолете за помощ. Ако нямате близък роднина, обадете се на приятел или съсед. Погрижете се за себе си, едва тогава можете да се погрижите за някой друг.

2 . Не манипулирайте 

От ранна възраст родителите използват методи за манипулация при възпитанието. Днес сме приятели, а утре се дърпам. Днес сме приятели, защото съм в настроение, а утре заради скандал с партньора, тежък проблем в офиса вече съм поставила стена. Не забравяйте, че децата и родителите са взаимно свързани.
Бъдете честни и директни, включително когато сте разстроени, тъжни или обидени, заради поведението на детето си. Обяснете му последствията.
Ако обещаете нещо, не мислете, че детето ще го забрави. Струва си да му кажете истината дори за нещастието, сполетяло семейството. Ако се криете от проблемите в живота, има риск травмата да заседне в душата на детето.

3. Позволете на детето да бъде дете

На улицата родителите често изискват примерно поведение от децата си. Забраняват им да тичат, да бягат, за да не паднат. Не бива да скачат и локви, за да не се изцапат. Не бива да викат, нито да пеят високо, защото не е прилично. В училище и в детската градина – също. 
Детето не може да стои „вързано“ , не може да стои пасивно цял ден. Защото след това цялата му натрупана енергия се изсипва върху вас.
Ако му забранявате всичко, един ден то ще се страхува да сгреши и може да има затруднения при вземането на решения. Може и да сбърка, просто защото не е имало поле, на което да експериментира и да се учи.

4. Говорете и обяснявайте

Да бъдеш родител е трудно - не се стремете да бъдете перфектни. Бъдете това, което можете да бъдете, но винаги обяснявайте и говорете за трудните ситуации. Опитайте се да обясните сложна емоция. И не забравяйте да поискате прошка, ако сте сгрешили. Да си възрастен, това не означава, че действаш безпогрешно. Това не означава, че не причиняваш болка – и на себе си, и на околните. И това не означава, че не носиш отговорност за действията си. Да, вашият дом е ваша крепост. Но това е и домът на вашите деца.

5. Думите, които нараняват

Много родители смятат, че ако нашляпат детето или, ако му издърпат ухото, това причинява травма. Ще чуете от много пораснали деца да признават, че „би било по-добре майка им да им удари шамар, отколкото да ги „бие“ с думи“. Защото физическата болка се понася по-лесно от емоционалната.
Заради общественото мнение боят, като че ли днес остава „забранен подход“ (въпреки че статистиката за домашното насилие все още е ужасяваща). В същото време голям процент от родителите не знаят как да се справят с хлапетата си и как да ги възпитават, без наказания, но и без да пречупят характера им. Не знаят как да отгледат щастлив човек.
Просто е: започнете с уважение към хлапето, с учтивост, добри думи, подкрепа. И може би всичко ще се получи лесно.

Мона Василева