Жертви на тормоз: кои деца са изложени на риск

Статистиката от последните години е потискаща: все повече деца не се чувстват сигурни сред връстниците си, стават обект на присмех, подигравки, тормоз. Как възрастните могат да им помогнат, разказва учителят Даниел Дудек.

Булингът – е термин, който описва повтарящ се предимно психологически терор под формата на тормоз и обиди.

До 30% от съвременните деца признават, че са били дразнени

или бойкотирани.
В новата си книга „Бъди силен като лъв“ професионалният педагог Даниел Дудек помага на родителите да изградят правилно поведение с детето си.
Авторът дава стратегии за справяне с агресията и натиска.
„Заключих, че тормозът не е състояние, а индивидуално усещан процес. А за нас – родители, учители и възпитатели – това означава, че трябва да изслушаме човека, подложен на тормоз, и да действаме според конкретната ситуация. Предизвикателствата могат да бъдат преодолени. Всичко опира до правилните стратегии “, смята учителят.

Една от стратегиите е „родителите да осигурят на децата си сигурно убежище, в което те могат да презареждат батериите си.“
В дома децата се нуждаят от хармония, уважение и човек, който винаги да е готов да им обърне внимание и да ги изслуша. И в никакъв случай там не бива да има допълнителен стрес.

Ето още няколко съвета и цитата от книгата му.
Кои деца са изложени на риск от тормоз

1. Тези, които разчитат на чуждо мнение
„Важно е какво мислят другите за мен“ - много хора са убедени в това и го предават на децата си. Затова те толкова трудно понасят, когато някой казва нещо негативно по техен адрес.
И понеже като общество твърде много толерираме чуждото мнение, и децата страдат.

„Забравихме как да отделяме това, което е обект на критика (например нашето поведение) от нашата личност, от нашето „аз“.
Но ако ситуацията е отишла твърде далеч и децата страдат от малтретиране или от отредената им раля на аутсайдери, тогава, разбира се, трябва да се предприемат други, драстични действия.
Важно е да ги научим, че: „Не всяко мнение е правилно и не всяко мнение е важно за тях..
Трябва да покажете на детето, че трябва да приема и да харесва себе си и това не зависи от поведението, изказванията и мнението на други хора.“

2. Тези, които обичат твърдата музика
„Рапърите, Instagram блогърите и YouTubers са истински идоли за много деца и тийнейджъри. Нека обаче погледнем какви ценности проповядват съвременните песни: повечето от текстовете говорят за пари, бързи коли, незаконни вещества, жени и дизайнерски дрехи.
Децата често все още не знаят как да различат реалния свят от измисления. Ако тийнейджърът има ниско самочувствие, има опасност недоволството му от самия него да расте. А само радостта и благодарността за това, което има, може да го „опази“ от това да се чувства като жертва на тормоз.

Друга страна на въздействието на субкултурата от блогъри или музиканти върху тийнейджъра може да бъде „твърдият стил“ на комуникация, обиди, подигравки - това, което насърчава тормоза.
За дете, което няма допирни точки с хип-хоп културата, подобно поведение на връстниците ще се възприема като негативно, причинявайки неприятни емоции.

Снимка: Getty

3. Имитиране на идоли
Ако гледате определени видеоклипове в YouTube всеки ден, в един момент ще искате да живеете според идеалите. Това, което децата чуват, виждат и консумират отново и отново, става част от техните мисли с течение на времето.
И ако едно момиче смята, че трябва да има перфектна фигура и безупречна кожа, винаги да носи грим и да има само готини дрехи, а реалността изглежда различна, нейното недоволство от себе си - а с това и чувствителността ѝ към тормоз - нараства. Обидните забележки или бойкотът ще я наранят особено, защото потвърждават ниското ѝ самочувствие. Момичето става жертва. И няма как да се справи с тормоза.

Затова призовавам родителите: изучавайте знаменитостите, които децата ви познават. Интересувайте се каква информация попиват момчетата от различни източници. Задавайте им въпроси. Помогнете им да разберат всичко, без упреци и унизителни коментари.

4. Пристрастени към социалните медии
Децата ни ежедневно сърфират в социалните мрежи и виждат как ние, възрастните, си говорим помежду си: често поведението ни в никакъв случай не е за пример.
Именно в социалните мрежи сме бомбардирани с най-различни мнения, някои от които изключително негативни. Това не остава без последствия. Трябва да помогнете и да тренирате детето. Да го научите да филтрира мненията и позициите на другите.

5. Тези, на които им липсва вниманието на родителите
Има много начини хлапето да привлече вниманието към себе си. Едно момиче може да плаче често, за да я забележат близките ѝ, които винаги нямат време. Други тийнейджъри тормозят съученици, защото там, където има тормоз, винаги има зрители и група за подкрепа.

„Ние жадуваме за признание и одобрение. Културата на оценяване, присъща на социалните мрежи, засилва това желание. Ако от опит установим, че обиди, хапливи забележки, клевети или солени шеги дават признание и внимание, това се възприема като най-добрата стратегия на поведение. Затова ние като общество сме длъжни да покажем на новото поколение, че има начини да получат това, което иска, без да навреди на другите.“

Снимка: Getty

6. Деца със „заучена безпомощност“
Повечето от проблемите, които детето среща по пътя си, не са истински. Но ако расте в оранжерия, лишено от отговорността да решава проблемите само, ще страда от тормоз много повече от това дете, което знае как да намира решения и да разрешава само конфликти.
„Доверете се на децата си, дайте им възможност сами да се справят с проблемите. Не е нужно да решавате всичко вместо детето, по-добре е да разработите стратегия с него как то да се справи с това. Но изяснете, че винаги ще го подкрепяте и ще поменете, ако не успее да напредне."

7. Деца с ниско самочувствие
Децата, подложени на тормоз, често си мислят, че причината да бъдат тормозени са самите те – техните навици, външен вид, характер ... И сами започват да се мразят.
Много е важно да ги научите да проявяват емпатия и да разберат, че агресорът е воден от собствените си незадоволени нужди. И че те с нищо не са предизвикали и не са виновни за неговото отвратително поведение.

Децата трябва да разберат, че тормозът е вътрешно усещане. Ако обичаш себе си и забелязваш всичко хубаво в живота, няма да изпитваш тормоз.

Мона Василева