За какво най-често майките се чувстват виновни – 6 отговора

Една част от майките на малки деца имат две съществени занимания: да четат страшни неща в интернет и да се предават на угризенията на съвестта си. И, ако по първата точка нищо не може да се направи, от чувството за вина е просто необходимо да се спасите.

Как да се случи това, при положение, че въпросното усещане съвсем не отминава с времето, а напротив – засилва се? Следват шест евентуални и лесни решения по въпроса, както и техните първопричини, дано да сме ви полезни:

1. Аз съм лоша майка

Лоша съм, защото се скарах на детето. Или защото спи с мен в леглото. Или защото го дохранвам с адаптирано мляко, возя го в количка, нося го в слинг, приспивам го, не го приспивам, разрешавам му, забранявам му…
Майката (особено ако детето ѝ е първо) така или иначе се съмнява във всичко, а ако в добавка си има и роднини, които я упрекват за всичко, то чувството ѝ за вина е гарантирано.

Какво може да помогне? Изберете си за пример само едно гуру – дали ще е д-р Спок, д-р Мок или който и да било друг - няма значение, също така съвсем не е необходимо той или тя да са доктор – може да е друга майка, консултанта ви по кърмене и захранване на бебето и т.н.

И не забравяйте регулярно да подкрепяте своята увереност с единомишленици.

2. Явно не обичам детето си

Майчинският инстинкт е сложно чувство, което далеч не се развива изведнъж. Пречат му хормонални проблеми, стрес, депресия, физическо и психическо изтощение. Много майки се тревожат, че не изпитват умиление или прилив на нежност при вида на детето си. И една малка част от тях се престрашават да говорят за това.

Какво може да помогне? Помощ от близки, които могат да поемат рутинните битови задължения, за да позволят на майката да отдъхне и да се сближи с малкото. Не пренебрегвайте и консултации с психолог.

3. Не се занимавам достатъчно с детето

Или работите, или сте заети с домакинството на пълен работен ден, така че от време на време на детето няма да му достига вашето внимание. Приятелките майки само допринасят за чувството ви на вина – все пак те по цял ден водят малките на йога, английски, танци, рисуване…

Какво може да помогне? Здрав разум. Какво ще даде на детето английския още в детската градина? Какво ще прави то в часовете по езика в първи клас, ако вече чете и пише стихове?

А всъщност миенето на салатата за вечеря или приготвянето ѝ заедно с хлапето могат да го научат на много повече.

4. Съвсем съм изоставила мъжа си

Докато едновременно се занимавате с детето, дома, работа и други неща, мъжът, съответно, умира от недостиг на ласки и любов. И непременно ще си намери друга! Или поне в нещо подобно вярват младите майки.

Какво може да помогне? Роднини, които периодично могат да обезпечат свиждане за младите родители. Както и параван в спалнята, благодарение на който ще можете да останете почти насаме.

Помагат и семейни забави, в които таткото също взима участие – пикник наблизо до града или дори в парка е чудесно решение.

5. С нищо не мога да се справя

Обикновено „нищо“ означава, че мама е приготвила двустепенно меню за обяд, вместо тристепенно, изгладила е едва половината пране и е извела децата само за два часа. В особено тежки случаи „нищо“ може да означава, че е свършила всичко, само не се е гримирала.

Какво може да помогне? Списък със задачи за деня, които да отмятате. Така ще стане ясно в какво точно се състои „нищото“. Водете се от правилото „по-добре малко, отколкото нищо“. Ако не ви се получи да изведете детето за два часа, нека бъде за половин.

И на мъжа, и на децата, и на вас е по-добре да отделяте внимание няколко пъти по пет минути на ден, вместо да чакате време за спокойно и напоително общуване – така или иначе такова няма да се намери скоро.

6. Не си обръщам внимание

Трудно е да си представим майка (особено с малко бебе на ръце), която отделя достатъчно време за себе си. Обективно времето за дълго стоене във ваната, маникюр, четене на романи и учене на езици временно не съществува.

Какво може да помогне? Усилие на волята все пак да намерите време и за себе си. Нека да бъдат пет-десет минути, в които всекидневно да си обръщате внимание. Идеалният вариант е да включите и мъжа: "Скъпи, нали искаш да бъда доволна и щастлива? Трябва ми само половин час. Постой с детето, моля те – за мен това е много важно."

И най-важният съвет – научете се да търсите и молите за помощ. На мнозина това не им се удава и до последно се стараят да бъдат майки-супергероини, а после в един момент се изтощават и губят интерес към живота.
Старайте се да привлечете роднини и приятели в грижите за детето, намерете време за себе си и забравете за перфекционизма.
За детето не е нужно да се грижите идеално – достатъчно е да го правите с любов и да не вините себе си.

По материали на detstrana.ru