Защо детето е плахо и свитичко

Представяте си как вашето дете излиза на сцената и рецитира. В мечтите си го виждате да се изявява като лидер, а то е плахо и свитичко. А опитите да го „разчупите“ не дават никакъв резултат.
Не бързайте.

Във всяка група има такива деца. В детската градина, в училище те странят от останалите, стоят настрани и са затворени.
Някои ги  възприемат като необщителни, горди, страхливи ...
Първото нещо, което трябва да направите, е да разберете какво всъщност се случва: срамежливо ли е, страхува ли се или това е въпрос на характер?

Възрастта

Момиченце, което се крие зад майка си. Снимка: Shutterstock

Ако ви се струва, че детето ви е срамежливо, помислете за възрастта.
Мъниците, които не разпологат с богат арсенал от думи, трудно общуват с връстниците си. Вероятно хлапето опитва да гадае за настроението по изражението на лицето и жестовете на другите.

До година и половина

То може да се усмихва, да споделя играчки, да ги иска от други деца. Но в същото време няма да реагира напълно адекватно в синхрон с очакванията ви на вербални придизвикателства.
В този случай трябва да се опитате да му обясните какво се случва или да му помогнете да преодолее бариерата, която го отделя от потенциален приятел в игрите.

Към 2 години

Ситуацията се променя значително към по-добро по отношение на комуникацията.
Когато детето иска да общува друго, то първо го наблюдава и се адаптира към него. Така постепенно започва играта – двете хлапета правят едно и също нещо едновременно. Това вече е напредък, но дори такава комуникация все още не може да се нарече пълноценна.
Но не бива да се надявате, че двегодишното ще успее да се запознае и да играе самостоятелно. Разбира се, като експеримент, можете да го оставите на площадкате с други деца, но най-вероятно те просто ще играят едно до друго.
На тази възраст децата могат да общуват само с „посредничеството“ и с помощта на възрастни.

2,5-3 години

Дете, което се крие в скута на майка си. Снимка: Shutterstock

Едва на тази възраст хлапето започва наистина да играе с други деца. Но отново може да се нуждае от вашата помощ и участие.
И това, че не успява да общува и избягва непознати възрастни или деца, не означава непременно, че е срамежливо. Напротив, може да означава, че е внимателно и придирчиво, а сдържаността му показва способността му да прави разлика между „свои“ и „непознати“. Особено ако то е активно в семейния кръг и общува с близките си без проблем.

Срамежливото дете

Едно затворено, срамежливо дете често се чувства застрашено, когато го включат в разговор. Мълчанието е единственото му оръжие срещу изискванията и очакванията на обществото.
Резервираните, мълчаливи деца не възприемат мълчанието си като проблем, но околните им показват, че са различни от всички останали. Затова и те се възприемат като различни.

Разбира се, необходимо е да се обясни на детето, че само то може да реши дали да участва в разговор или да се въздържи от контакт.

Но за вас като родители е важно да разберете, че повечето деца избягват общуването, защото се страхуват да не бъдат отхвърлени.
Тези деца трябва да бъдат приемани такива, каквито са, без критика и опите да бъдат приобщени насила. Това е, което може да им помогне да започнат да общуват с връстниците си и да установят контакт с тях по собствена воля. В края на краищата, те биха се радвали да се присъединят към групата, но се страхуват и не знаят как да го направят. Те се нуждаят от деликатно насърчение.

Какво да правите

Срамeжливо дете. Снимка: Shutterstock

1. Когато общува с други деца, наблюдавайте, но не се намесвайте. Изключение е, ако другите се опитват да го обидят.

2. Внимавайте, следете границата и не се плъзгайте към свръхзащита. Ако му се притечете на помощ веднага щом усетите потенциален нарушител и го отведете от площадката, съществува риск то да става все по-сдържано и страхливо.

3. Не му търсете силни и приятели „с характер“ Срамежливото дете няма да се чувства сигурно в тяхно присъствие и ще стане още по-затворено. Ще бъде много по-добре, ако има спокоен другар, който няма да го плаши с резки движения или безкрайни писъци.

4. Деликатно го насърчавайте да общува с други деца. Показвайте как, но не го насилвайте. Вашата задача е да го убедите, че другите деца не са врагове.

5. В някои случаи можете да запознаете децата едно с друго. Хванете вашия мъник за ръка и го представете на другото дете. Така то ще се чувства по-сигурно.

6. Подкрепяйте детето си във всяка ситуация и му позволявайте да изразява чувствата си открито. Това ще му даде сила, ще му позволи да не се вкопчва в чувството си на безпомощност и да възприема света като по-приятелски настроен, отколкото му се струва.

Мона Василева