Защо детето непрекъснато казва “Не“

Ако попитате някой родител на дете на възраст между 1 и 3 години каква дума най-често чува от устата му, тогава най-вероятно отговорът ще бъде „Не“.
„Не“ звучи във всяка ситуация - независимо какви са истинските желания на детето.

Защо се случва това

Обикновено, изтощените родителите вдигат ръце и казват : „Той просто тества търпението ми“.
Колкото и изтъркано да звучи тази фраза, в повечето случаи тя точно описва ситуацията.

На тази възраст децата започват да осъзнават, че имат желания.
И много често тяхното „искам” изобщо не съвпада с това, което искат родителите. „Не“ е най-лесният начин детето да усети степента на своята независимост.
Не без основание експертите по детска психология наричат ​​възрастта от една до три години „период на турбуленция“.
Хлапето вече ходи и започва да говори, така че процесът на изучаване на света около него навлиза в активна фаза.
Всяка секунда в мозъка му се появяват около 700 нови невронни връзки, и то трябва да разбере как да се държи във всяка ситуация. От една страна, то иска да бъде самостоятелно, но от друга все още има нужда от родителска любов и подкрепа.

Как да го накарате да каже „да“

Първо забравете за въпроса „Какво искаш... (да ядеш, облечеш и т.н.)“  
Не давайте неограничен избор: подобна ситуация има пагубен ефект. Изборът винаги трябва да бъде ограничен.
Например, вместо да го питате какво иска за вечеря, просто му кажете, че има две възможности – спагети или пилешки хапки. Това е всичко.
Вместо да кажете „Какво искаш да правиш днес?“ кажете:„Искаш ли да играем на топка в двора или да рисуваме?“

Ако то настоява за друго, е важно да останете твърди.
Само така ще запазите баланс - детето ще почувства, че владее ситуацията, а мама и татко ще му демонстрират, че не са безгръбначни същества.
Тази тактика има още едно предимство – елиминира класическата грешка, която допускат всички родители: преговори и пазарлъци.
Да се ​​опитвате да договорите нещо с истерично дете означава да го научите, че подобно поведение е най-сигурният път към успеха.

Учител забавлява малчуганите Снимка: Getty

Можете да опитате да използвате метода на разсейване и превключване - започнете да си тананикате забавна песен или да разказвате смешки. Напълно възможно е такова неочаквано поведение от страна на мама или татко да го  пренасочи от мрачното „не“ към ведрото „да“.
Това, разбира се, не е лесно. Но с голяма степен на вероятност, когато се забавлява, хлапето вече няма да си спомня защо се е сърдило на родителите си преди няколко минути.

Използвайте правилните думи

Изследователи от университета в Сан Диего установиха, че когато родителите молят децата за помощ, те реагират много по-активно на съществителни, отколкото на глаголи.
Затова е по-добре да помолите детето си да стане помощник („Искаш ли да ми бъдеш помощник днес?“), вместо да му казваш: „Хайде да ми помогнеш?“
Също така е важно да научите детето си, че неговото „не“ също има алтернативи, като например „да“.
Възможно е „не“ да се е превърнало в любимата му дума, защото постоянно я чува по свой адрес. Затова се опитайте да замените „не“ в диалога , носочен към вашето дете, с някои фрази, които са подходящи за ситуацията, например: „Нека не играем на стълбите, опасно е“ или „Котката не обича да я слагат по гръб."

За да направите отговора „не“ по-малко автоматичен, можете да използвате хумор по-често.
Например предлагате на детето това, което според вас е вкусна и здравословна храна, но то категорично отказва. Тук се появяват забавни въпроси. „Какво мислиш, че ще каже птицата, ако я попиташ: „Обичаш ли червеи?“ „Когато детето е принудено да отговори „Да!“ за птицата, продължете: „Какво ще кажеш, когато те попитам:“ Харесваш ли тост с яйца?“ 
Ако имате късмет, то ще бъде твърде доволно от себе си, за да каже обичайното „не“. Съпротивата ще бъде пречупена.

Друг важен момент, който помага на детето да премине от пълен отказ към по-разумен подход към живота, е способността да изразява чувствата си и да казва на родителите си какво всъщност иска.
Затова всеки път, когато то ви отчаяно се съпротивлява на някакви обстоятелства, се опитайте да му кажете как се чувства сега.
Например, когато измъквате пищящо дете от супермаркета, се опитайте  да му обясните спокойно какво се случва: че в момента е гневно и плаче, защото наистина иска да яде тези торти.
Най-вероятно в началото то просто няма да ви чуе, но с течение на времето ще започне да разбира себе си

По материали на fatherly.com , Мона Василева