Защо детето повтаря грешките на родителите

Мечта на повечето родители е детето им да се учи от чуждите грешки, да е успешно и, разбира се, и да е много по-щастливо от самите тях.
Минава време обаче и те с ужас установяват, че то повтаря техните грешки.
Защо се случва това и как може да ги избегнат съветва психологът Антон Антонов.

Децата копират възрастните

Хлапетата, особено тези до 3-годишна възраст, са силно свързани с родителите си – най-силно с майката.
Те може да не разбират напълно какво говорят татко и мама, но чувстват, усещат тяхното психично състояние и му реагират. Те попиват буквално като гъба, както радостите, така и стреса на родителите си.
Освен това, навиците, реакциите, поведенческите стратегии на възрастните се предават на генетично ниво на детето. Не на празно се казва, че то е „огледало“ на родителите. И трябва да приемем като аксиома, че ще повтаря нашите грешки.
Може обаче да помогнем да ги преживее по-леко и дори да си спести някои от тях.

Бъдете на ясно със себе си

Най-доброто, което родителите могат да направят за своето бъдещо дете, е да са на ясно със себе си още преди да се роди. Трябва да го постигнат самостоятелно или с помощта на специалист. Добре е това да се случи поне година преди появата на отрочето.
Естествено, след като то дойде на бял свят, може да се окаже, че има още какво да „изясняват със себе си“. Условията на живот също може да се променят и те да се сблъскат с нови стресови ситуации. Възможно е да възникнат и други обстоятелства, които те ще преживяват сложно и, които ще се отразят и на детето.
Отговорност на родителя е да контролира вътрешното си състояние и да действа уравновесено в присъствие на детето. За съжаление в реалния живот човек не винаги успешно контролира емоциите.
Ако сте в лошо настроение, не е нужно да се обвинявате затова, но се постарайте някак да го коригирате.

Важно е да помните, че вашите деца не винаги могат да разберат и да осмислят какво им казвате. Затова няма да ви разберат, ако им обяснявате как да живеят правилно. Няма да е лесно да ги научите да живеят щастливо, ако вие самите страдате и се измъчвате.

Не учете детето – учете себе си

То ще ви копира и повтори, бъдете сигурни, защото усеща своите близки.
Ако през цялото време мислите, че сте лоша майка, че не се справяте, ще предадете тази неувереност на сина/дъщеря си.
Ако преживявате силно личните си проблеми, детето може да започне да спи лошо, да стане свръх активно или особено непослушно.
Когато се справите със стреса си, и детето се успокоява.

Снимка: Guliver / iStock

Учете го да разпознава собствените си емоции

Ако вие сте научили детето (и сами умеете) да определяте емоциите си и причините, довели до тях, процесът на порастване ще е по-лек.
Споделяйте своите чувства със сина/дъщеря си и го питайте често как се чувства. Нека това стане ваша традиция. Особено е важно за подрастващите, на които им предстои да се отделят от родителите си, да търсят и намерят себе си и да направят преоценка на авторитетите. Покажете им как.
Често на глас се питайте: „Какво изпитвам в момента?“ Така, когата чува как вие си задавате въпрос, то ще не научи да наблюдава и да познава емоциите си и по-точно ще определя кое за него е добро и кое – лошо.

Правилно насочвайте диалога

Ако той сподели и се довери, може да му дадете съвет, изхождайки от личния си опит. Особено, ако сте били в подобна на неговата ситуация и сте сбъркали.
Подобно доверие може да му помогне, да го предупреди и как да избегне възможни нежелани последствия.
Но не го наставлявайте и не го следете на всяка крачка. Защото това ще го отдалечи от вас.
Ако се е разочаровал от първата си любов или е бил изоставен, може да му разкажете за личния си опит. Спомнете си как сте го преживели и какъв съвет тогава сте очаквали да чуете. Това може да помогне и на него.

Нека прави собствени грешки

Не случайно казват, че грешките са добър урок. Ако непрекъснато се опитваме да опазим детето, ако не го оставяме да опита, само да се справи с предизвикателството, нищо добро не го очаква.
Без значение дали то повтаря нашите грешки или прави собствени, трябва да има възможност да се учи от тях.

Страхът да не допусне грешка и да пробва, ще го спира и по-късно в живота. Ще доведе до страх от провал, неувереност в себе си, синдром на отличника и може да има още други неприятни последствия.
Мъдрият родител ще помогне на детето си и ще му обясни как да премине през трудните моменти в живота.

Мона Василева