Защо е важно да прегръщаме децата, когато се държат зле

Лошото държание на децата може да бъде истинско изпитание за родителите. Отстрани погледнато, става дума за някакъв момент, в който детето плаче, крещи, тръшка се, защото иска или не иска нещо, но всъщност това би могъл да бъде един дълъг период от време, докарал родителите да ръба на нервите им. И не, не става въпрос винаги за разглезено дете, така че не бързайте да размахате пръст. Всъщност подобно поведение на децата може да бъде провокирано от различни фактори – разглезеността е само един от тях и в този случай голяма част от вината е на родителите; може да бъде провокирано от различен тип поведенческо разстройство; може да бъде провокирано от силно емоционален момент за детето. Изобщо съветваме ви вас, страничните наблюдатели, да не се месите в подобна ситуация, а да оставите родителите да се справят както намерят за добре, освен ако изрично не са поискали съвета или помощта ви.

Тук думата ни ще бъде обаче за родителите

Когато сте на ръба на търпението си, а децата се държат много зле, опитайте се да приложите друга тактика – не да викате, не да заплашвате, че повече няма да му позволите това или онова (в скоба вметваме, че заплахите, които не се осъществяват впоследствие, губят, тежест, стойност и смисъл). Трикът, който може да ви спести много главоболие, е да ги прегърнете.

Когато се държат зле, едва ли ви се иска да ги задушите от прегръдки и целувки. Също така вероятно си мислите, че това би изпратило напълно погрешно послание – сякаш насърчавате подобно поведение или награждавате децата за лошото им държание.

Но ако се сетите за ситуация, в която вие сте били „лошите“ (например, държали сте се зле с партньора си след тежък ден), вероятно ще си спомните и че онова, от което сте имали нужда в онзи момент, за да се отпуснете и успокоите, е било разбиране, прегръдка и топлина, а не крясъци, заплахи и обвинения.

Децата няма как сами да се сетят от какво имат нужда

Да управляват емоциите си, е най-трудното умение, което ще придобият в живота си (а някои така и не го придобиват). Затова вие сами трябва да се досетите какво да направите. Следващия път, когато сте много ядосани, а детето се държи много лошо, прегърнете го.

Това ни дават прекрасна възможност на нас като възрастни и зрели хора да научим децата как да се справят с чувствата си. Когато успокояваме децата или им предлагаме да ги прегърнем, ние не насърчаваме поведението им, а им помагаме да се успокоят, за да съумеят да ни чуят и да ни разберат. Само когато са спокойни, могат да възприемат обясненията ви защо дадено поведение е недопустимо или защо нещо, което казват или правят, е лошо. Докато са в истерия или сте застанали един срещу друг и си крещите в лицата, житейският урок няма да бъде разбран и усвоен. Само когато са спокойни, могат да ви чуят.

С помощта на една простичка прегръдка ние казваме на децата си че:

• са важни за нас,
• че мога да разчитат на нас,
• че в наше лице винаги ще имат подкрепа,
• че могат да ни се доверят,
• че ги обичаме,
• че сме на тяхна страна, каквото и да става,
• че ги разбираме,
• че проявяваме съчувствие към тях,
• че приемаме важността на емоциите им,
• че можем да им простим,
• че разбираме грешките им,
• че винаги ще бъдем до тях.

И това е доброто възпитание. Това значи, че сме направили всичко възможно.