Вечерята на моето семейство

Четвъртокласници с уникално социологическо проучване

Снимки: архив на класа

"Рахили Василиаду е от онези български учители, които казват: "Какъв е смисълът просто да пребивавам в училище? Ако аз просто пребивавам и децата няма да имат желание за друго." И затова е поела отговорността да превърне своите възпитаници в търсещи и мислещи хора. 
Днес беше финалът на един наш експеримент, родил се спонтанно. Докато обядвахме един ден заедно, измислихме нейните четвъртокласници да направят "социологическо проучване" на тема "Семейната вечеря".

Така започва разказът на Десислава Димитрова, доцент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН. От 2004 г. тя е координатор на международното движение Slow Food за България – работа, която съчетава професията ѝ на ботаник и хобито – да изследва и открива запазени стари и автентични вкусове.

Тя и учителката на децата от 4 в клас в 138 СУ „Проф. Васил Златарски“ разработват кратка анкета, чрез която всяко дете в продължение на 10 дни провежда своите наблюдения.

Въпросите в анкетата

За основа служат наблюденията от вечерите у дома от 24.10.2016 до 02.11.2016

1. Откъде напазарувахме (кой, с кого, от кои магазини какво купихте – супера, пазара, специализиран магазин, фермерски пазар, или го имаме от село)

2. Какво вечеряхме? (описание на храната)

3. Кой приготви вечерята? (кой помогна, кой сервира и декорира масата)

4. За какво разговаряхме? (кои членове на семейството присъстваха тази вечер, имахте ли гости, бяхте ли на гости, коментирахте ли качествата на храната)

5. Най-много на тази вечеря ми хареса:

6. Коя храна предпочитам: на мама, на татко, на баба или храната, в която и аз съм взел/а участие?

7. Нарисувай я:

"Накрая анализирахме резултатите. Чертахме графики, правихме изводи. Оказа се, че е трудно да решиш чия манджа е по-вкусна, защото еднакво обичаш и мама, и баба, и тати.

Татковците по-рядко участват в приготвянето на вечерята, защото си идват късно от работа, но пък всички се събират около масата.

Ядохме ябълки и се учехме да "слушаме" какво ни казват сетивата. Накрая опитахме вкусотиите, приготвени от родителите на децата. Стигнахме до извода, че у дома се хапва най-вкусно, а любимата храна е тази, която си приготвил сам или за която активно си помагал", обяснява доц. Димитрова.

"На учениците се понрави и факта, че приготвената от родителите и от мен храна е изцяло от домашни продукти", добавя г-жа Василиаду.

Резултатите:

50% от тях са отговорили: „най-ми е вкусна храната, когато и аз участвам в приготвянето ѝ“.

Ето графиката, в която мама е отбелязана с черен цвят, аз – детето – със зелен, баба с червен, тати – с пунктирна линия. Горкият тати - само храната на един баща е получила детското одобрение... 

 

 

Коментари
Последни видеа