Как да възпитаваме детето според неговия характер и нрав

Как да възпитаваме детето като се съобразяваме с неговия темперамент, характер и нрав ? 
Как да определим неговия психотип? Защо някои деца се интегрират лесно в училищната система, а други трудно?

Публикуваме откъс от книгата на психолога и майка на две деца Анна Бикова „Учениците на мързеливата майка“.

Деца играят в стаята. Снимка: Getty 

Не само гените

Родителските гени и условията на вътрематочно развитие влияят върху това какъв вид нервна система ще има човек. Свойствата на нервната система сами по себе си не предопределят никакви външни форми на поведение, но формират основата, върху която някои форми на поведение се градят по-лесно от други.

Това може да обясни защо някои деца бързо усвояват норми на поведение, докато други се съпротивляват. Защо някои деца лесно успяват да се интегрират в училищната система, а други трудно? Защо едно дете може да възприеме едно и също събитие като травматично, докато друго дори няма да се разстрои.
Най-интересното: психотиповете са смесени. Тоест, ако разпознаете себе си или детето си в две описания или дори в три, това е нормално. Просто някакъв тип ще бъде водещият.

Творческото дете 

То е креативно, нестандартен мислител. Малък изобретател. В училище любознателните умове се отегчават. И често скучаят, защото не откриват елемент на творчество , а по-скоро стремеж към базови знания.
Да действаш според модел е нещо, което противоречи на природата на творческото дете.
То често има хобита извън училище. А училището му пречи да се посвети на тях. Иска в дълбочина да усвои това, което го вече. Това не е дете, което всяка седмица ще се записва в нов клуб и ще си тръгва след няколко посещения.
За отлично обучение то се нуждае от външен контрол, защото може да се увлече от идея, която не е свързана с уроците, и да хвърли цялата си енергия в нейното изпълнение, пренебрегвайки всичко останало.
И нещо характерно – тези деца нямат голяма нужда да общуват. Те ценят хора, които споделят техните интереси, и търсят тези, от които могат да извлекат някаква полза - да научат нещо.

„Правилното“ дете

„Правилно“ не защото другите грешат, а защото то спазва правилата и най-важното се стреми да установи правила.
Първоначално то се стреми да постигне успех и има причина за това – има добри способности за учене. То е педантично и усърдно.
Притежавайки йерархично мислене, това дете изгражда около себе си „пирамида“ от хора: по-добрите са на по-високи позиции, а по-лошите – на по-ниски. И първите трябва да се подчиняват на вторите.
И самото то се стреми към господство – има способност да подчинява околните.

„Правилното“ дете предпочита да играе с по-малки на възраст от него, защото са лесни за командване.
Когато отглеждате такова дете“, е важно да се съсредоточите върху развитието на моралните качества, в противен случай житейското му правило ще стане „който е по-силен, той е прав“.
В училище то ще събира „лоша компания“ или ще стане инициатор на тормоз. И може да го спре „друга сила“. Защото то уважава силата, а освен това, е отмъстително.

Ето защо при отглеждането на такива деца е важно да се обърне възможно най-голямо внимание на моралното възпитание. Да го научите да живеете „в граници“, следвайки правилата. Не е лесно обаче. Всякакви ограничения предизвикват силна реакция.
Родителите се нуждаят от огромно търпение, така че докато поставят граници, да не стигнат до физически наказания, защото те засилват у него агресивния модел на поведение. 
Във възпитанието му обаче може да разчитате на силата на рационалните аргументи. Ако му покажете връзката между оценките в училище и материалния успех (ако има интелектуални способности) то ще учи старателно и без принуда. 

"Звездното“ дете

Деца на сцената. Снимка: Getty 

„Звезда“ - не защото наистина е звезда, а защото мисли така за себе си. То има субективна претенция за изключителност. И обича да е център на внимание. Това обикновено се постига чрез визуална привлекателност, изражение на лицето и артистични жестове. Понякога то се държи неестествено, престорено.
По време на часовете „звездните деца“ са неспокойни и вмъкват своите забележки и коментари навсякъде.
„Звездните“ първокласници често вдигат ръка в клас, без дори да знаят отговора. Учителите са озадачени: „Защо да вдига ръка, ако няма какво да каже?“ Но „звездното дете“ се нуждае от нещо друго. То има нужда да бъде забелязано. А щом учителят гозабелязвау вдига го, за да се изправи и да отговори, означава, че целият клас го забелязва.
Това дете няма нито време, нито желание за упорита и усърдна работа.
Често сменя клубове и секции, в които се е записало: „Ако не успях да стана първият и най-добрият тук, тогава ще отида някъде другаде.“

„Звездното“ дете не е критично към себе си и е склонно да обвинява другите.
Родителите са изправени пред задачата да развият у него търпение, постоянство и самоконтрол . И тяхната подкрепа и помощ в обучението са много важни.Те трябва да слязат в ролята на фен група, която помага неговата реализация и създава удловия за успех.

„Подходящото“ дете 

Момиченце, което кара скейтборд. Снимка: Getty 

Те са мили и добри. Могат да бъдат весели, шумни, бъбриви, а могат да бъдат тихи и спокойни. Външно са очарователни и с тях се общува лесно. Винаги са учтиви и приятелски настроени. Те търсят и създават надеждни приятели, винаги са готови да се притекат на помощ, да изслушат и да съчувстват.
Те не си поставят големи цели и се задоволяват с по-малко, отколкото биха могли -  отказват ролята на лидер. Доволни са от това, което имат.

Може би единствената трудност при отглеждането на такова дете са периодите на флегматизъм до меланхолия.
Най-разумното в такива ситуации е да поговорите задушевно с детето какво го тревожи и да му позволите да пропусне един ден от училище. След това то ще навакса. Защото след спада в настроението винаги има тласък нагоре.
Такива деца лесно се адаптират към традиционното училище и бързо се сприятеляват. Те учат добре, усърдно, но по-скоро не за себе си, а за да не разстройват близките си. По време на периоди на известно безпокойство, свързано с междуличностните отношения, те могат да загубят способността си да работят.
Не трябва да бъдете строги, ако се стигне до провали в училище , поради емоционални преживявания, това само ще увеличи дълбочината на преживяването: „Те не ме разбират“.
Мотивационните призиви : „Спри да хленчиш“ и „Сам си си виновен“ , не са ефективни. Просто подкрепете, насърчете, кажете: „Ние сме заедно. Ние винаги ще ти помогнем."

Материалът обработи: Мона Василева