Как родителите емоционално манипулират детето

“Не си измисляй, това не се е случило!“, „Мислиш твърде много за глупости!“, „Винаги си недоволен от всичко“ – познати фрази, нали?
Много от нас са ги чували от своите родители и на свой ред ги „пускат в употреба“ - несъзнателно повтарят научени модели на поведение или действат по инерция.

Родителите, на които им е трудно да се справят с емоциите на децата, особено с тъгата или гнева, предпочитат да ги потискат.
Според психолога Леон Зелцер такива родители и деца живеят в различни светове: „Родителите трудно възприемат реалността на децата. Те несъзнателно се опитват да доминират над мислите и чувствата им. Потискат техните усещания, страхове, съмнения и тревожност. Това може сериозно да навреди на самочувствието, което детето все още формира“, обяснява  той.

Малкото дете е уязвимо - то вярва на възрастните и все още не е развило ясно чувство за идентичност. Ето защо, за да не бъде отхвърлено, то се научава да отрича собствените си чувства, или да ги изкривява така, че те да съвпадат с мнението на родителите му.

„Ако кажете на детето, че е твърде чувствително, то ще приеме това за истина и ще се държи така, както родителите го определят“, казва експертът.

Какво се случва с детето

Уверено, че мама и татко знаят по-добре, детето си приписва всички негативни характеристики, които чува от възрастните. Още в юношеството то се сблъсква с редица проблеми.

- не вярва на никого, включително на себе си;

- често се извинява, дори да няма вина;

- съмнява се в себе си и идеите си;

- не се доверява на собствената си интуиция;

- искрено е убедено, че греши (във всяка ситуация);

- опитва се да спечели одобрение или възхищение (вероятно развива нарцистични черти);

- сигурно е, че никой не го разбира.

Момиченце разказва на майка си. Снимка: Getty

Дали вие постъпвате така

Може да изглежда, че никога не отхвърляте детето си или се опитвате да подцените чувствата му. Но това се случва на всеки от време на време: родителите също са живи същества, не винаги имат силата да приемат емоциите на детето и понякога наистина искат то просто да спре: да плаче, да хвърля играчки, да вдига шум.
Предлагаме ви малък тест – трябва да преброите колко често правите неща от списъка по-долу.

- Не слушате какво казва детето ви, защото сте твърде заети;

- казвате, въпреки че не го мислите („Струваше ти се така“, „Не разбра всичко правилно“, „Тълкуваш думите ми погрешно“);

- не приемате проблемите на децата сериозно („Какви глупости говориш“);

- твърдите, че детето си измисля или приема нещата твърде сериозно („Спри да се самосъжаляваш“, „Ти си твърде чувствителен“);

- отричате чувствата му и го убеждавате, че не може да изпита това (например, детето може да не обича някой от роднините си и има право на това);

- критикувате действията на детето, защото вие бихте постъпили по различен начин (дори ако резултатът е правилен);

- казвайте унизителни неща за него.

Ако се съгласите за 3-4 от изброените ситуации, вероятно и вие като родител допускате грешки.
Бъдете честни: понякога децата искат внимание, когато сте уморени или заети с нещо. Слушате ги с крайчеца на ухото си и само кимате. В този случай обаче е по-добре да им предложите да си поговорите по-късно.

„Децата имат нуждо от уважение и внимание. Механичните отговори и подценяването на сигуацията е грешка от наша страна. Участието ни в разговора иска съпричастност, отнема време и изисква внимание. Но нашите деца имат нужда от това “, казва Леон Зелцер.

По материали на  Psychology Today, Мона Василева