Когато мама и татко са с различна концепция за възпитанието

Имате своя концепция как точно да общувате с детето си, какво да му забранявате и как да го възпитавате. Вашият партньор обаче не споделя тези възгледи и се намесва по неприемлив начин.
В крайна сметка всичко завършва с кавги и взаимни упреци.

Ето предложението на експерти от Института Neufeld как да се справите с това и да поддържате мира в семейството.

Семейство спори през децата. Снимка: Shutterstock

1. Не се опитвайте да се държите по един и същ начин

Често в едно семейство се събират хора със собствени възгледи за възпитанието и личните граници. Децата се адаптират към нас – знаят от кого какво да очакват.
Едно дете се нуждае само от един приемащ родител, за да се развива и расте нормално. Един човек, с когото то може открито да изрази чувствата си и да бъде себе си. Няма значение дали е мама или татко.
Проблемите ще започнат, ако детето няма такъв човек, ако трябва да трупа всичко в себе си или да плаче в стаята си, прегърнало плюшено мече.

2. Не заемайте страната на детето

Когато има конфликт в семейството, например между хлапето и татко, е по-добре да не заставате открито на страната на детето. Просто бъдете до него. Освен това не трябва да се държите демонстративно или да се карате на съпруга си пред децата. В противен случай те ще добият впечатление, че „мама ги разбира и е добра, а татко е лош“.
Можете да съчувствате на детето, да го подкрепите: „Да, татко сега е ядосан, случва се. Аз съм с теб“. Помогнете му да се успокои, оставете го да плаче.
По-късно, когато обстановката се успокои, говорете със съпруга/та си за случилото се, но насаме.

3. Помагайте си взаимно

Конфликтът е бездна, в която кипи вода или дори гореща лава. Винаги можете да построите мост над тази бездна.
Ако вашият съпруг не може да установи контакт с детето след кавга (не се справя добре или не знае какво да прави), вие му помогнете.
В пика на емоционален стрес или кавги, за хлапето е трудно да си спомни, че неговият родител все още го обича.
Важно е да му кажете следното: „Татко беше ядосан, може би е имал тежък ден на работа. Не си виновен, скъпи, това се случва и на възрастните. Той все още те обича много. Сега той ще се успокои и по-късно ще си играете. Всичко ще бъде наред.”
Такива разговори успокояват децата. И в бъдеще те ще помнят тези майчини думи и ще се „хващат“ за тях.

4. Споделяйте открития, а не теории

Никой в ​​партньорството не обича да му изнасят лекции и да бъде критикуван като учител-ученик. Такова поведение ще доведе само до съпротива - агресия или отчуждение.
Вместо лекции, разкажете за вашия положителен опит. Това е приемлив начин всеки човек да получи информация. Например: „Вчера, преди да помоля Ани да почисти стаята, седнах до нея, поговорихме малко за това, което прави, пошегувахме се, прегърнахме се и след това я помолих да ми помогне. И знаеш ли, тя се съгласи! Ще се опитам да направя същото следващия път.

5. Не контролирайте

Често жените вярват (може би не без основание), че знаят по-добре как да се държат с детето и затова се опитват да контролират отношенията между съпруга и децата или по-големите и по-малките братя и сестри. Нищо добро няма да излезе от това.
Ако се освободите от желанието за контрол и наблюдавате ситуацията, можете да видите колко добри неща се случват в отношенията между вашия съпруг и деца без вашето участие.
Важно е да оставите място на съпруга си за грешки. Оставете го да направи нещо несръчно, да опита. Подкрепете го, но не с наставления.

6. Преди важен разговор, се успокойте

Това правило е важно не само в общуването с деца, но и в отношенията между семейните двойки. За да обясните нещо, партньорът ви трябва да е готов да ви изслуша.
Ако е имало някаква кавга, първо трябва да се успокоите и да изберете момент, в който двамата можете да седнете и спокойно да обсъдите ситуацията. Важно е да говорите за това, което се случва между вас , постоянно да взаимодействате помежду си, да обсъждате и да изяснявате.

7. Разменете си ролите

Всички връзки на привързаност са по своята същност йерархични, включително връзката в двойката. Но ако наблюдавате, периодично единият партньор се грижи за другия, а той приема тази грижа.

След раждането на децата двойката е изправена пред доста сериозни предизвикателства, това е огромен стрес за връзката. Научете се да чувствате и да се подкрепяте взаимно в точния момент. Сменете ролите, трябва едновременно да бъдете този,който помага и да можете да приемете помощта на партньора си.

По материали на института Neufeld , Мона Василева