Не казвайте това на децата преди изпит

В стремежа си да насърчим децата преди изпит, понякога даваме съвети или казваме нещо необмислено, което руши връзките ни с тях, а по-лошото е, че ги обезсърчава и лишава от стимул да се стараят и да полагат още усилия.

Ето 5 фрази, които често произнасяме с най-дбори намерения, но те имат обратен ефект.

1. „Пробвай, ама едва ли ще стане“

Друг сходен вариант е: „Ако не влезеш, ще работиш като портиер.“

Какво не е наред с тази фраза?
Заплахите, макар и завоалирани, са манипулация и напълно са безсмислени.
Разбира се, възрастните знаят, че дори след провал на изпитите, животът не свършва.
Зад подобни изречения стои страхът и желанието на родителите да се освободят от отговорността за възможния провал на детето: „Предупредих те – отговорността си е твоя, вината не е моя“.
Когато ги сплашвате, няма как са постигнете целта си, нито да мобилизирате детето да учи по-старателно.
И дори подобна тактика да проработи за кратко, тя оставя следа в душата за дълго време: детето или престава да се доверява на възрастните, или е уплашено до степен да се невротизира.
Освен това тийнейджърите могат да възприемат такива фрази за предстоящ провел твърде болезнено. „Казват ми, че няма да се справя, това значи,че не вярват в мен и не ме харесват.“

Момиче по време на изпит. Снимка: Getty

Какво по-добре да кажете?

Честно признайте притесненията си („Страхувам се за бъдещето ти“) и спокойно обсъдете реалните варианти.

„Нека помислим как ще действаме, ако нещо се обърка на изпитите.“

2. „Ще ме разочароваш, ако не вземеш тези изпити"

Какво не е наред с тази фраза?

Възрастният искрено споделя своите емоции, но всъщност той се опитва да вмени на детето чувството за вина. Сякаш казва „Ти си отговорен за моето щастие, но ти не оправдаваш доверието, защото си слаб ученик."
Първо, децата не трябва да се отговорни за „щастието“ и разочарованията на родителите си.
Второ, тези думи звучат инфантилно и унизително.
Оказва се, че мама и татко ценят детето единство, ако отговаря на представите им за идеалния ученик.
Така те се заиграват с естественото му желание да бъде добро и оценено от родителите си, без да трябва да се бори за тяхната любов и да я „печели“ с отлични оценки.

Момче решава тест. Снимка: Getty

Какво по-добре да кажете ?
„Разбира се, бих искала да получиш висок резултат. Ако е слаб, вероятно ще се разстроя, но ще се справя. Ще помогна и на теб и ти да се справиш!“ .

3. „Ти изобщо ли не се притесняваш“

Вариант: „Не се отнасяш към изпитите особено сериозно.“

Какво не е наред с тази фраза?
Родителите казват на порасналото си дете какво трябва да прави и какво трябва да чувства. Но неговите реакции не трябва да отговарят на нечии други стандарти и представи. На първо място, те зависят от неговите психологическите характеристики и от темперамента му. Така че не можете да очаквате тревожен холерик и от флегматик -непокист да изпитват едни и същи емоции по време на изпити.
Спокойствието не е безразличие, а липсата на тревожност не е равна на безотговорност.
Преди да го упреквате, си струва да изясните ситуацията: може би тийнейджърът наистина е добре подготвен и уверен в силите си или може би добър училищен психолог е работил с него и неговите съученици.

Какво по-добре да кажете?

Обсъдете заедно как си представяте оптималната подготовка за теста. Разберете колко важна е оценката за него/нея и защо.
Възможно е за тийнейджъра резултатът от НВО изобщо да не е толкова важен, колкото за вас. Или пък той има различен план в ума си.

Майка говори с дъщеря си. Снимка: Getty

4. „Митко е страхотен, учи цял ден!“

Вариант: „Татко има две висши, а ти на кого си метнал?“

Какво не е наред с тази фраза?
Когато възрастните дават някой отличник за пример, целта им е да посочат модел за подражание. Но вместо „действай като Митко“, детето често чува „ти си по-лош от Митко“.
Сравненията нараняват гордостта на детето и не са от полза.

Какво по-добре да кажете?
Сравнявайте детето с него самото. Потърсете за какво да го похвалите. Основното е от сърце, а не да мърморите под носа си: „Можеш, когато искаш“.
Изреченията, които са емоционално натоварени, се съхраняват добре в паметта: ако детето бърка, то си спомня за грешките, а когато подчертавате успехите, желаното поведение се затвърждава.

5. „Всичко ще бъде наред“

Опция: „За глупости не се притеснявай.“

Какво не е наред с тази фраза?
Като се опитват да успокоят тревожния тийнейджър, родителите обезценяват чувствата му. Или пък го лъжат, въпреки че самите разбират, че изпитът не е нещо без значение.

Какво по-добре да кажете?
„Виждам през какво преминаваш и разбирам чувствата ти. Изпитите са стресиращи и страшни. Нека заедно намерим нещо, което ще ти помогне."

Ако смятате, че вашият син или дъщеря обективно няма причина за безпокойство, заменете безцветното „ще успееш“ , с конкретни аргументи: „Добре си подготвени, имаше висок резултат на пробните матури и т.н.“
Можете да се върнете към това преживяване, когато детето успее и спечели, въпреки притесненията.
Важно е не само какво казваме на децата, но и как го казваме: интонацията или погледът могат напълно да променят смисъла на нашите думи.
Свръхчувствителните тийнейджъри улавят и най-малките нюанси на родителската реч и в ситуации на стрес реагират на тях особено остро.

По  материали  на Deti.mail.ru, Мона Василева