Не се карайте на детето, ако прави напук

„Трябва спешно да направим нещо“, си мислим, когато детето ни е устроило неприятна изненада. Но не всяка ситуация изисква намеса и решителни действия. Понякога най-доброто нещо, което можете да направите, е да не правите нищо.

В два последователни материала ще дадем няколко примера за подобни ситуации.
Много реакции на хлапетата са напълно естествени. Дължат се на възрастта, особеностите на характера или моментната ситуация и не изискват специално внимание. Но родителите се тревожат и приемат проблемите на детето много близо до сърцето си. И щом нещо се обърка, искат незабавно да се справят и да поемат контрола. Едва тогава въздъхват с облекчение: „Направихме всичко, което можахме...“
За съжаление именно заради намесата им малкият проблем става голям, обяснява психологът Светлана Ивелиева. И дава за пример няколко типични ситуации.

Детето прави сцена

Случва се почти веднага след първия рожден ден и идва толкова неочаквано, че много родители започват да се съмняват дали всичко с детето им е наред.

Ядосано дете се тръшка на пода. Снимка: Getty

Разбира се, и преди е имало сълзи или писъци, и то е показвало недоволство, но сега ситуацията е много по-стряскаща. „Той става агресивен, замахва с ръце и след това се хвърля на пода и бие чело в пода“, разказват с ужас майки една на друга.
Дори онези, които са чували или чели за съществуването на детски кризи, решават: „Трябва да направим нещо“ и търсят консултация с невролог.
Убедени сте, че не трябва просто да стоите там и да гледате как детето си удря главата.

Всъщност е може. И дори необходимо, съветва психоложката.
Разбира се, ако ви е трудно да гледате, тогава е по-добре да излезете от стаята и да оставите детето да продължи да излива гнева си. Може да ви се струва ужасно и нечовешко, но това е правилното решение.

Едногодишно дете преминава през криза на израстването. Вече може да ходи, да хваща всичко само и се чувства доста пораснало.
За първи път в живота му родителите му със своите грижи и контрол започват да му пречат и то търси начини да ги контролира. Силен писък, неочаквани движения, тръшкате на пода – това са начини да ги изплаши и впечатли.
Но детето вече е достатъчно умно и никога няма да си навреди наистина.
Психолозите, изучаващи афективното поведение на децата, са използвали видеозаписи, за да предоставят доказателства за съзнателния характер на подобни действия.
Когато разгледате внимателно тези записи, може да видите как детето следи възрастния с поглед и бързо променя поведението си, ако майката му напусне стаята. Викът става по-тих, сълзите пресъхват. Защо да опитва да прави сцена, когато никой не го вижда?
Така че в тази ситуация най-правилното поведение е да се престорите, че нищо не се е случило.
Не трябва да има агресия от ваша страна, никакви опити да го успокоите, никакви компромиси с исканията му, но и никакви наказания. По правило след подобен изблик на гняв и агресия детето иска да бъде погалено и гушнато.
Направете го, сякаш нищо не се е случило.

Ако използва нецензурни думи

Психолозите имат такава шега. Родителите водят детето на кансултация и казват: "Не знаем какво да правим, то говори отвратителни думи." „Чудесно, това означава, че чува добре“, отговаря лекарят.

В действителност родителите рядко подхождат към ситуацията със същия оптимизъм. В крайна сметка самите те се чувстват неудобно и дори се срамуват, когато отрочето им каже нещо, което не е прието в обществото.
„Дъщеря ми използва нецензурни думи с повод и без повод. Постоянно. Обясних ѝ, че така не се говори, че добрите момичета не използват такива думи. Дори я наказвах – нищо не помогна. Един ден тя остана при наша възрастна роднина, защото имах работа. Когато се върнах, тя се втурна към мен разплакана и обеща никога, никога повече да не изрича лоши думи. Оказа се, че леля ѝ, след като чу нецензурните думи, я хванала за ръката, завела я е в банята и ѝ казала, че ще мие устата ѝ със сапун всеки път, когато изрече мръсна дума.
Този метод на възпитание ми се струваше твърде жесток, но трябваше да призная, че реши проблема.

Майка говори строго на сина си. Снимка: Getty

Детето започва да използва нецензурни думи на 2-3 години несъзнателно, просто повтаряйки нова дума, която току-що е чуло.
Дали ще прави това в бъдеще зависи изцяло от възрастните.
Ако те реагират емоционално, има вероятност навикът да се затвърди. Децата са много чувствителни, разбират ситуацията без думи.
Колкото и да е странно, те се „вдъхновяват“ и от лошия навик, и от емоционалната реакция на възрастните.
„Не казвай тази дума, тя е лоша!“ - казва бащата на сина си и след това, смеейки се, разказва тази история на приятеля си по телефона.
Разбира се, детето няма да пропусне възможността да забавлява възрастните следващия път.
Ако не искате децата ви да използват нецензурни думи, остането „глухи“ , без да правите коментари или да изразявате емоции.
Чутото в този случай ще бъде казано още 3-4 пъти и след това ще бъде забравено.

Мона Василева